Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
Първия разговор проведе с Бон. Там имаха връзки с една от агенциите. Поиска от тях сведения за Фон Хесетови. Искането беше посрещнато с известна резервираност. Не беше лесно да се доберат до нещо извън известното или до някакъв неоткрит досега скандал, свързан с тяхното име. Те бяха сигурно защитени. Добре, отговори остро Фишер, да се потърси нещо за принц Хайнрих през годините 1943 и 1944 — все ще се намери нещо за военната му служба. Би било приятно четиво за войнствената германска нация да узнае, че и големите индустриалци са се валяли из пепелищата на войната за спасяване на отечеството.
След това се обади на инспектора от полицията. Отговорът беше колеблив. Беше почти четири часът, а инспекторът обещал да се прибере рано вкъщи. Фишер предложи да отскочи до него в службата му, но също така Отбеляза, че някоя чашка на път за дома би било по-приятно нещо. Накрая полицаят се съгласи неохотно. Договориха да се срещнат в малкото бистро до сградата на полицията.
То беше боядисано в светли тонове модерно заведение с магнетофон в един от ъглите и масички, постлани с пластмасови листове. Фишер го огледа с отвращение, тъй като не понасяше миризмата на чеснов лук, карирани дрехи и удобната задушевност на обикновеното френско бистро. За негов ужас музикалната машинка се раздираше от шума на поп-музика. Инспекторът седеше вече в един от ъглите с притворени очи и с лула в ръка, от която се извисяваше тънка струйка дим.
Фишер се приближи, седна и попита госта си какво ще пие.
— Бира „Пресион“, благодаря ви. — Името на инспектора беше Фуле.
Ръкуваха се през масата и размениха бележки за времето. Фишер съобщи, че е прекарал следобеда в Булонския лес, а инспекторът кимна, отбелязвайки, че това е прекрасно място. Преди около шест седмици там било извършено ужасно убийство от сексуален маниак, който все още бил на свобода. Горите привличали лудите. Някакъв психиатър твърдял, че това било връщане към първобитното, в чиито условия смутените в умственото си развитие се чувствували като у дома си. Лично инспекторът считал, че убиецът е избрал тази гора, понеже била любимо място за младите момичета за усамотени разходки и езда. Жертвата яздела на кон, била смъкната оттам и ужасно обезобразена. Фишер реши, че ще е по-добре да го прекъсне, преди да се е впуснал в анатомични подробности. Полицаите, хората, боравещи със закона, и медиците имат един общ недостатък — смятат, че собствената им работа е единственият източник за разговор. Той отклони Фуле от темата на убийството, като му предложи втора бира и той прие.
— Ходих да видя мадам Бреве — промени разговора Фишер.
— О? — Лулата на инспектора за момент излезе вън от устата му.
— Тя е куку, точно както твърдяхте вие. Губене на време, но благодаря ви за оказаната помощ.
— Няма нищо. След първото съобщение за Бронзарт получихме още около дузина такива. Всички бяха все едно и също: фантазии.
— Били ли сте в Париж, когато и той е пребивавал тук? — Фишер възнамеряваше да насочи разговора към генерала, без да позволи на полицая да узнае, че старата жена не се е лъгала. От друга страна, беше решил да сподели с инспектора част от истината.
— Бях — отговори французинът. Той отново извади лулата от устата си и отпи от бирата. — През 1942 той беше тук на инспекция. Тогава аз бях младеж. През 1940 се демобилизирах и постъпих в полицията. Смятах, че там е най-сигурното място, където можех да получа възможност да работя срещу бошите. По това време Вермахтът държеше Париж под свой контрол. Другите свине тогава се домогваха до тази цел, като се мъчеха да увлекат и гестапо със себе си, но тези от армията ги държаха настрана. Разгаряше се голяма борба между армията и партийната войска, вие знаете това. Не че прусаците в униформа бяха по-хуманни. И те разстрелваха толкова заложници, колкото и гестапо, когато започнаха истинските им затруднения, но те гледаха на СС като на по-висшестоящи, а неподготвени да бъдат офицери и благородници. Лайна… как ги мразех! Но и най-лошият от тях не може да се сравни с този мръсник. Когато пристигна повторно, той вече нямаше дребни заяждания с хората от армията. Държеше в ръцете си огромна сила и я използуваше, мосю Фишер.
— И кога се появи повторно?
— През май на 1944 година. Прекара тук три месеца. Гестапо и СС държаха тогава цялата власт. Защо се интересувате толкова много от този човек?
— Казах ви, че съм нает частно, за да го открия. — Фишер поръча трета бира, а за себе си кампари. — Ако е мъртъв, с това се разрешава само едната половина от задачата ми. През войната е откраднал много ценно произведение на изкуството от моите клиенти и аз сега трябва да се потрудя да им го върна обратно. Нацистите изпокриха в различни части на Европа какви ли не богатства. Чрез свой близък Бронзарт е оставил словесна загадка, чието разрешаване води до откриване на съкровището. Моите клиенти са се добрали до тези думи, а аз трябва да разбера какво означават те.