Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
Когато Фишер напускаше апартамента с прислужника, кланящ му се чак до вратата, чу от малкия романтичен хол да се вика: „Йозеф! Йозеф!“
— Леля Амброзин и племенникът Жако — говореше Фишер, — Жако, Париж, двадесет и пети юни 1944. Това е всичко, на което можем да се опрем. Това е моето убеждение, че баща ти е жив и се намира в този град. Въпросът е, мила моя, откъде да започнем да търсим и какво.
Те стискаха ръцете си в паркираната под едно дърво в Булонския лес кола. Бяха обядвали, а след това той я беше извел вън от Париж, в покоя и красотата на прочутата гора, където кралете на Франция бяха си играли на лов, а модните личности обичаха да парадират с изисканите си карети до началото на Първата световна война. Сега гората беше място за разходки и пикници. Тук се ядяха бонбони и сладолед, чиито обвивки се търкаляха из тревата. Понякога прокънтяваше и ехото на вековете, идващо от препускащи групи конници.
Фишер й разказа за срещата с принц Хайнрих. Пола го изненада с разсъжденията си.
— Така, той е пияница — каза тя. — Това не е чак толкова страшна тайна. Сигурна съм, че те не биха си създали толкова много грижи да го прикриват, ако причината беше единствено пиянството му. Тук се крие още нещо.
Фишер не й отговори известно време. Простата логика в казаното от нея беше очевидна. Сигурно имаше нещо повече за укриване. И наистина, имаше. Съществуваше някаква тайна около съкровището на Пьоленберг между Фон Хеселовци и генерала от СС Бронзарт. „Помоли ли ви тя вече да го убиете?“ Той не беше казал на Пола нищо за тази забележка. Вътре в себе си отказваше да я приеме за сериозна, но ето че сега започваше да го тревожи. Защо принцесата не се бе обадила в Интерпол — със своето влияние тя би могла да възбуди изчерпателно разследване по съобщението за появяването на Бронзарт и да напредва по-нататък по официален път много по-бързо, отколкото да търси услугите на детективска агенция, колкото и компетентна да е тя. Защо прави тайна от това съкровище? Защо не го изнесе публично? Защо не даде обявления, не предложи голяма награда за необходимата й информация? При нейното положение това беше нормалният начин на действие, но тя не постъпи така. Беше й необходима дискретност. Това придружава всяко искане за частно разследване. Каквито и да са били обстоятелствата, поставили това съкровище в ръцете на Бронзарт, те биеха по престижа на Фон Хеселовци, а принцът беше намекнал твърде много за това по време на техния разговор. Защо и двамата синове предпочитаха да се откажат от такова безценно съкровище, ако то трябва да бъде издирвано по съдебен ред? В това имаше и нещо интригуващо, и отчасти нещо зловещо.
Докато Фишер не тръгнеше по следите, дадени от генерала в посланието до дъщеря му, той не виждаше никаква надежда да разреши загадката.
— Жако — повтаряше гой. — Кой, по дяволите, ще да е този Жако?
— Какво ли пък се крие зад датата? — подхвърли Пола. — Тя също означава нещо, юни 1944? Какво ли се е случило в Париж през юни 1944?
— Адски много неща. Денят „Д“ например. Хиляди случки могат да имат отношение към нашия проблем, но коя от тях и откъде да започнем?
— Защо да не започнем с баща ми? — внуши Пола. — Ако той е укрил Солницата на Пьоленберг, това е станало сигурно на тази дата. Иначе неговото послание не би имало никакъв смисъл. Сигурна съм, че и Блек не е знаел нищо повече. Баща ми му е казал само толкова, не е посмял дори на него да довери цялата тайна. Защо да не започнем проучването си с тази дата?
— Трябва да станеш съдружник в нашата фирма — изсмя се Фишер, плъзна ръка около раменете й и я целуна. — Излизай да се поразходим. Хрумна ми една идея.
Тръгнаха по една от пътеките за езда сред дърветата. Слънчевите лъчи се провираха между листата над главите им и изпъстряха като килим тревата под краката им. Беше прохладно и тихо.
— Каква е идеята? — запита Пола. Ръцете им бяха преплетени и той я държеше плътно притисната до себе си.
— Искам да ударя с един куршум два заека. Тези Фон Хеселовци ми досаждат страшно. Колкото повече мисля за тях, толкова повече се дразня, че работя на тъмно. Принцесата не ми довери истината дори наполовина, а това, което успях да изкопча тази сутрин от онзи жалък пияница, никак не ме успокоява. Той е черната овца на рода и както казваш, работата едва ли опира само до пиянството му. И така, решил съм да проведа някои разследвания на Фон Хеселови за свое лично ползуване. Ще се свържа с един от нашите сътрудници в Бон и ще видим какво ще могат да изровят оттам. По-специално за 1944 година, защото допускам, че си права и баща ти е укрил съкровището тъкмо през тази година. Допускам също, че и тогава се е добрал до него. Така че нека проверим какво са вършили Фон Хеселови по това време, и то по-специално принц Хайнрих. По това време трябва да е служил в армията.