Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Очите й блеснаха предупредително, ръцете в скута затрепкаха нервно. Той реагира веднага.
— Ваш слуга, мадам! — Бе готов да се обърне, когато се появи мистър Ансби, изписал на лицето си широка усмивка.
— Младите хора изразиха желание да поиграем на лотария, лорд Ръдърфорд, но според мен вие предпочитате нещо по-вълнуващо. Тъкмо нареждаме масата за вист, така че ако желаете…
Лордът се поклони, но преди да е успял да изрази мнението си, пристигна домакинята, прихванала лавандуловосините си поли.
— Сигурна съм, че ви се иска да изиграете партия вист, милорд — заяви тя с тон, който не търпеше противоречие. — Знам, че откакто пребивавате в нашето село, не сте имали възможност да водите цивилизовани разговори. Готова съм да се обзаложа, че не разполагате с никакви удобства. Марта Пери не е перфектната домакиня, горката. Простете откровеността ми, милорд, но вашият братовчед не се интересуваше от тези работи и нямаше кой да й обърне внимание.
В първия момент лордът изглеждаше леко объркан. Освен това видя с ъгълчето на окото си как Мери веднага сведе глава, за да скрие смеха си.
— Лейди Блейк ще ви бъде партньорка — продължи със същия тон мисис Ансби. — Знам, че ще ви се отрази добре, скъпя моя, да излезете за малко от тъмното си ъгълче. Живеете твърде уединено, детето ми! Сигурно са минали месеци, откакто сте играли за последен път.
— Напълно сте права — промълви с треперещ глас Мери. — Но не бива да определяте на лорд Ръдърфорд партньорка, която почти е забравила как се играе.
— О, аз съм сигурна, че късметът на лорд Ръдърфорд ще компенсира вашите недостатъци, лейди Блейк — заяви със същата широка усмивка мистър Ансби, за да подкрепи по този начин умната идея на съпругата си.
Демиън не беше особено щастлив от тези разпоредби, но бързо се примири и изрази с подходящи думи съгласието си да участва в играта. Предложи ръката си на лейди Блейк и тя я пое с многословни благодарности за добротата и великодушието му.
— Млъкнете! — изсъска той, докато вървяха към салона за карти. — Като че ли не е достатъчно лошо да играя с глупава партньорка, ами трябва да слушам и всичките тези нелепости!
Раменете на Мери се разтресоха, но за щастие не ги забеляза никой, освен партньорът й, който я подкрепяше. Лордът повторно се запита как ли щеше да издържи тази вечер, без да извие крехкото й вратле.
Ала когато започна играта, той беше готов да повярва, че я е подценявал. Когато тя реагира на единствената купа, която бе в ръката му, се убеди окончателно, че партньорката му беше превъзходен играч. Защо показваше истинската си природа в играта на карти? Е, да, продължаваше да се държи като глупачка, редовно изпускаше ветрилото или ръкавиците си, а когато спечелеше някоя ръка, избухваше в изкуствен смях. В същото време обаче играеше с хладна пресметливост и в края на партията двамата бяха далеч пред другата двойка.
— О, лейди Блейк, бях забравила, че двамата със сър Джон редовно ни биехте, и то с голяма разлика. — Мистър Ансби се засмя, но лицето му се зачерви и той се покашля смутено. — Много съжалявам, скъпа, не исках да събудя в душата ви болезнени спомени за…
— Моля ви, мистър Ансби, не се притеснявайте — отговори бързо Мередит, извади от джоба си дантелена кърпичка и попи очите си.
Усетил, че не може да понесе нито минута повече това ужасно лицемерие, лорд Ръдърфорд стана от стола си. Как бе можал да се влюби в тази малка лъжкиня, в тази лицемерка, артистка и престъпница? Това беше най-голямата загадка. Всеки път, когато изпитваше желание да я целуне, му се искаше и да я раздруса, а в момента не можеше да реши кое от двете трябва да стори първо. Едно обаче беше ясно: тя го бе включила в играта и с всяка нова проява на нахалство го докарваше до луд смях. Беше крайно време да сложи на масата други карти.
Двамата почти нямаха възможност да разговарят, защото вечерта продължи със скучни игри и изпълнения на няколко благороднически дъщери — при което лордът беше принуден да ръкопляска и да раздава безкритични комплименти. В края на едно особено ужасно изпълнение на арфа Мередит заръкопляска въодушевено и дори поиска повторение.
— Няма ли сега вие да ни зарадвате с някоя песничка, лейди Блейк? — попита с кадифеномек глас Ръдърфорд.
— О, не, аз… — Мередит отчаяно размаха ръце. — Аз съм много лоша музикантка, милорд, и изобщо нямам глас. Защо да ставам за смях пред тези прекрасни млади дами? — Тя се усмихна на присъстващите, очаквайки потвърждение.
— Може би лейди Блейк ще изпълни нещо след вечеря — обади се с обичайната си пренебрежителна снизходителност Пейшънс и лордът стисна здраво зъби, за да не й отговори с някоя острота. Мередит обаче благодари с поглед на спасителката си и веднага отиде при нея.