Чаровникът, който я укроти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: reid family #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чаровникът, който я укроти». Краткое содержание книги:
Рейфиъл Лок е най-желаният и чаровен мъж в лондонското общество. Той се обзалага с приятеля си Мактавиш, че ще преобрази капризната Офелия в мила и покорна жена, която ще бъде идеалната съпруга.
Но как?
Като я отвлече в провинциалното си имение и й покаже колко неприемливо е поведението й. Само че докато провежда ежедневните „уроци“, той започва да усеща необяснимо привличане към опърничавата си пленница…
Рейф се облегна на стола си. Беше смаян.
— Удивен съм. Голям обрат, Фелия. Е, как се чувстваш?
— Харесва ми. Толкова е хубаво да се владееш. Каква беше онази лъжа, за която спомена?
— Нима лъжите ти са толкова много?
— Не — отвърна тя след кратък размисъл. — Сещам се за още веднъж, когато нарочно излъгах Сабрина. Ти ме нарече злостна сплетница и аз отрекох, но точно тогава за пръв път се проявих като такава, сигурно от завист. Сабрина много се интересуваше кога точно сме се сгодили повторно с Дънкан. Това ми намирисваше на нездрав интерес към чужд мъж и казах, че се е случило тъкмо след като тя си тръгна от имението. Всъщност дядото на Дънкан искаше да казваме това, тъй че лъжата дори не беше моя. Но по някаква незнайна причина Сабрина беше съсипана. Нямам представа защо. А ти?
— Да.
— Сега доволен ли си?
— Не и истински. Въпросът — важният въпрос — е дали сега си научила нещо от нашите разговори, драга. Или ще се завърнеш в Лондон, подновявайки…
— Нито дума повече! — прекъсна го тя. — Ти очевидно нищо не си научил от нашите разговори. След като владея по-добре избухливостта си, която изостряше завистта ми — даже сега я владея напълно, за което трябва да благодаря на теб — как можеш да мислиш, че не съм се променила?
— Добър довод. В такъв случай не виждам причина да стоим повече тук. Утре сутрин потегляме за Лондон.
ДВАЙСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
При тази вест Офелия би трябвало да започне да подскача от радост. Вместо това по време на пътуването едва сдържаше сълзите си и се чувстваше сломена. Дори не можеше да разбере защо. Хрумваше й само, че е преживяла най-възхитителното нещо в живота си и е смятала, че ще може да му се наслади отново, но у дома нямаше да има такава възможност. Не можеше да се чувства така само защото времето й с Рейфиъл Лок изтича.
Този път нямаше нужда Рейф да управлява каретата. Лакеят на Есмералда беше натоварен с тази задача и Рейф се возеше вътре с четирите жени. Обаче домът на Есмералда беше на по-малко от ден път. Сега тя поддържаше разговора, а Офелия й пригласяше, но скоро нямаше да я има. Не че Офелия щеше да остане насаме с племенника й. В края на краищата Сейди я придружаваше.
Споразумяха се да нощуват у Есмералда, вместо да търсят странноприемница. Старата жена се разчувства към края на хубавата вечеря.
— На сутринта няма да стана да те изпратя. Мразя сбогуванията. Обаче някой ден очаквам да се видим отново. Твоята компания наистина ми допадна, момиче.
— Вие също ще ми липсвате — отговори Офелия. — Сигурна ли сте, че не желаете да дойдете с нас в Лондон за остатъка от сезона?
— Не, за Бога! Сезонът е за младите. Но ще дойда на сватбата ти, след като откриеш мъжа, с когото искаш да прекараш живота си.
Ако този ден въобще настъпеше някога. Но когато Офелия се върнеше в Лондон, вече нямаше да е окована с натрапен годеж и нямаше да прекарва цялото си време в планове как да се отърве от него. Наистина щеше да може да се съсредоточи върху намирането на съпруг. Ако толкова късно през сезона бяха останали добри партии. Но това нямаше значение. Можеше да съблазни който и да е мъж…
Как можеше да разсъждава по този начин? Беше доста поучително да разгледа миналото си поведение от гледна точка на настоящето. Безчувствена, груба, егоцентрична. Действително ли имаха значение оправданията за лошото й държание? Та тя просто третираше другите както те я третираха, или поне както си мислеше, че я третират…
Скоро щеше да преразгледа взаимоотношенията си с хората, в това число и с родителите си. Щеше да бъде хубаво, ако не се сърдеше на баща си през цялото време. Той щеше да се окаже най-голямото изпитание. Ако можеше да издържи поне един разговор с него, без озлоблението й да се прояви…
Рано на следващата сутрин тръгнаха от дома на Есмералда. Както и предполагаше Офелия, без лелята на Рейфиъл в каретата, двамата се чувстваха неловко. През по-голямата част от деня Рейф изглеждаше дълбоко замислен. На няколко пъти тя се опита да го заговори, но скоро се отказа. Сейди спеше.
Спряха пред Съмърс Глейд. Едва тогава Офелия осъзна, че са пътували за насам, и остана изненадана. Сейди се събуди и каза на висок глас онова, което тя не можеше да изрече:
— Какво отново търсим тук, по дяволите?
Рейф се захили, като видя смаяните изражения на двете жени:
— Просто аз съм дотук. Предполагам, че щастливата двойка ще се жени скоро, затова си спестявам обратното пътуване от Лондон.
— Можеше по-рано да ни споменеш за намеренията си — каза Офелия.