Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Лийла се върна с все още влажните панталони на Ал. Коул ги пое неохотно.
— Обувайте! — изкомандва Ангъс.
Коул се насили да влезе в студените, твърде тесни панталони, които повече подчертаваха определени части на тялото, отколкото ги криеха.
— Ще свършат работа — каза Ангъс, като отхвърли всякакво недоволство от страна на Коул, насочвайки цевта на пистолета към него. — На това тържество и без друго няма да присъстват много свидетели, уверявам ви, сър.
Джедидиа успя да вдигне от леглото известния с не особено голямата си работливост свещеник Лимън и да го докара по най-бърз начин. Преди това той трябваше да се отбие до жилището на Коул, за да вземе униформата му.
На изток вече просветляваше: Ангъс нямаше търпение да дочака пристигането на свещеника. Междувременно Коул облече парадната си униформа, която всъщност трябваше да носи при особени поводи.
Сватбеното тържество премина с конфузна формалност, само Роберта грееше от щастие. Когато брачният съюз беше сключен, тя се хвърли в ръцете на Коул и го дари с дълга целувка. Беше успяла! Не я вълнуваше вече с какви средства беше постигнала целта си. В блестящо настроение, тя хвана Коул под ръка и не го пусна повече.
Но радостта й беше внезапно помрачена от силно чукане по вратата. Дулси отвори и един сержант от кавалерията влезе в салона. Той кимна на присъстващите, а като видя Коул, отдаде стегнато чест.
— Моля за извинение, капитане. Имаме заповед да претърсим всички къщи. Симпатизанти на южняците са влезли призори в лазарета, преоблечени в съюзнически униформи, и са освободили някои от въстаниците.
Коул попита рязко:
— Има ли ранени?
— Един сержант и часовите. Водачът на бандата е бил преоблечен като лекар. Взели са само пленниците, които са в състояние да вървят. Вероятно са се измъкнали невредими, сър.
— Днес не бях там и не съм срещал никакви бунтовници, сержант. Претърсете за всеки случай плевнята и конюшните. Може би някой се е скрил там!
— Слушам, сър! — Сержантът смутено мачкаше шапката си в ръце.
— Е? — попита Коул.
— Всички офицери и войници трябва да се представят в частите си, сър.
— Изпълнете задълженията си, сержант. След това ще се върна с вас. Между другото, аз нямам кон.
Сержантът отдаде чест, извъртя се на токовете си и напусна помещението.
— Как да не се пръснеш от яд! — Роберта нервно тропна с крак. — Едва се венчахме, а ти вече бързаш да се връщаш в смрадливия си лазарет!
Коул я погледна, но не каза нищо. Гневът и разочарованието й бяха разбираеми. Но бушуваше война и нямаше да е зле тя да не го забравя.
— Мамо? — молеше се Роберта и се обърна за помощ към майка си.
— Остави капитан Лейтимър да върви — каза майка й твърдо.
— Какво ще кажеш за това, татко? — хленчеше дъщерята.
Ангъс не без злорадство каза:
— Първо работата, после удоволствията. Не задържай повече капитана.
— Ооо! — изплака Роберта. — Всички сте срещу мен!
Ридаейки, тя се качи в стаята си. Силният й плач се чуваше в цялата къща.
Алена се пробуди. Мъжките гласове и движението пред къщата я разсъниха съвсем. Тя отиде до прозореца и погледна навън. Няколко войници янки стояха на двора, един сержант жестикулираше и раздаваше заповеди с креслив глас. Първата й мисъл беше, че Коул е открил коя е тя и е довел войниците. Бързо се облече и омаза косите и лицето си. В коридора тя срещна Дулси, която й хвърли предупредителен поглед. Алена нахлупи смачканата си шапка и внимателно слезе по стълбите. Долу тя се облегна небрежно на рамката на вратата, като отбягваше да поглежда към Коул.
— За какво е това оживление? — попита невинно.
— Дръж си устата — кресна Ангъс невъздържано. — Тази заран имахме вече достатъчно разправии!
— Разправии? — осведоми се Алена и хвърли поглед към изострените черти на Коул. — Какви разправии? Та аз само го доведох тук, след като…
— Ти! Ти ли беше? Знаеш ли какво направи? — разбесня се Ангъс и скочи от стола си.
Алена беше напълно объркана.
— Мисля, че беше пиян до козирката. Някой трябваше да го е нападнал и след това го е хвърлил в реката. Аз го извадих от водата. Какво друго можех да сторя, освен да го доведа тук?
— Да го беше оставил да се удави — изпъшка Ангъс. — Ако не беше ти, малък негоднико, тази сватба никога…
— Сватба? — Сега вече Алена нищо не разбираше. — Каква сватба? Да не би вие? — Тя зяпна Коул и й призля от ужас.
Лицето на Лийла беше почервеняло от смущение.
— Днес сутринта капитан Лейтимър и Роберта бяха… ъъъ… изненадани… заедно — обясни тя. — Ангъс сметна за необходимо да повика свещеник Лимън.