Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Но не успя да продължи, Алена видя, че Коул се приближава бързо. Нямаше време да обръща внимание на Жак Дюбоне. Тя прелетя край него и изчезна зад ъгъла. Останала без дъх, скочи в кабриолета.
— Бързо, Джедидиа, тръгвай! Капитан Лейтимър е по петите ми!
Когато Коул се появи зад ъгъла, кабриолетът вече завиваше с поднасяне в друга улица. Успя да зърне само черната шапчица и облак прах.
Отчаян, той се обърна и видя срещу себе си Жак Дюбоне, който го зяпаше с отворена уста.
— Ето че пак се срещнахме, докторе! — Той кимна с брадичка в посока на изчезналия кабриолет. — Познавате ли малката госпожица? — попита през смях. — По този въпрос, изглежда, сме на едно мнение: тя е дяволски сладко същество.
— Предполагам, вече ви е известно, че ипотеката върху имота на мисис Хоутърн е погасена — отвърна Коул, без да обръща внимание на думите на мъжа. — В банката никой не знаеше как е могло да се случи подобно недоразумение. Вероятно някакво недоглеждане.
Коул дръпна от пурата си.
— Но когато се поразрових, открих нещо интересно. В банката често са се случвали подобни недоразумения и въпросът винаги е бил разрешавай в полза на някой си Жак Дюбоне поради липсата на доказателства за обратното. Много странно, нали? — Коул гледаше дребния мъж право в очите. — Ако мисис Хоутърн не беше запазила така грижливо разписката си, щеше да бъде изгонена от къщата и вие щяхте да я получите на смешно ниска цена. Разбира се, нямам доказателства срещу вас, но смея да твърдя, че в лицето на банката вие сте си намерили добър приятел.
Жак презрително изкриви устни.
— Вие го казахте, господине, нямате никакви доказателства.
Коул само се усмихна. Дребният мъж допря пръсти до периферията на шапката си, обърна се рязко и разгневен си тръгна с наперена походка.
Когато беше сигурен, че вече никой не ги преследва, Джедидиа намали безумното препускане на кабриолета. С въздишка на облекчение Алена се отпусна на седалката. Затвори очи и се опита да успокои лудо биещото си сърце. Беше схванала, че в каквито и дрехи да се появеше пред Коул, неизменно предизвикваше любопитството му. В бъдеще трябваше да бъде много по-внимателна, особено когато беше облечена като жена.
— Сега накъде, мис Алена?
— Към лазарета, Джедидиа. Искам да разговарям с доктор Брукс, преди да се е върнал капитан Лейтимър.
Но когато стигнаха до лазарета, каретите от погребалното шествие вече стояха в двора. Затова Алена нареди на кочияша да поеме към къщата на доктор Брукс. Отвори й навъсена негърка и я помоли да изчака в работния кабинет на доктора. Когато удари дванайсет, бричката на доктора изтрополи по двора. Той влезе в къщата с угрижено лице. Погледна с изненада младата жена, която го очакваше. После несигурно попита:
— Ти ли си, Алена?
Без да отговаря, Алена сне шапчицата и разтърси тъмните си копринени коси.
— Мили Боже — каза докторът с гърлен смях. — Играеш ролята си толкова добре, че понякога на човек наистина му е трудно да се спомни, че си хубава млада жена.
Алена хвърли шапката и ръкавиците си върху един стол.
— Много сте мил, докторе, но, честно казано, и аз изпитвам същите затруднения. Тази момчешка роля опъва нервите ми докрай. — Тя се надигна ядосано и закрачи из стаята. Изведнъж лекарят си помисли, че я разбира.
— Може би се касае за капитан Лейтимър? Дочух, че днес сутринта се е оженил за Роберта Крейгхъг.
Алена му отправи бърз поглед.
— Капитанът сам го спомена днес — каза Брукс, повдигайки рамене. Момичето застана пред прозореца и се загледа навън с тъжни, невиждащи очи.
— Какво да правя? — попита тя шепнешком. — Роберта и другите жени носят хубави рокли и имат разкошни дълги коси, а аз трябва да се разхождам с мръсните хлапашки дрехи или пък преоблечена като вдовица и да подстригвам косите си много късо. — Тя се вгледа в червените си отрудени ръце. — Никога не мога да съм аз самата!
Докторът искаше да отговори, но в този миг влезе икономката с чинии и прибори и сервира обяда. Алена не беше яла цял ден. Тя с благодарност прие поканата на доктора. Преодоля мъката си и дори възвърна част от младежкото си безгрижие. Грациозно седна на приготвения за нея стол и по време на обяда разказа събитията от предната вечер. Тя целомъдрено премълча само за собствените си преживелици с Коул.
— Чичо Ангъс ме обвинява, че аз съм довела капитан Лейтимър в дома му. От тогава май не съм толкова добре дошла в тази къща. Макар че спестих малко пари, заплатата ми от лазарета не е достатъчна, за да плащам самостоятелна квартира и храна. Всъщност затова дойдох. Искам да ви питам дали няма някоя по-доходна работа за мен.