Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— О, Господи! — изпусна се Алена.
Лийла стреснато погледна към вратата, където тя стоеше до преди секунда.
— Какво му става? Защо избяга?
Коул можеше да се закълне, че е видял сълзи в очите на момчето.
— Може би трябва да бъде посветен в някои житейски истини. Изглежда твърде наивен за възрастта си.
Свещеникът недоволно поклати глава.
— Не бих казал това, като го слушам какви ги приказва…
— Трябва да го разберем — възрази Лийла. — Снощи доктор Брукс беше тук и каза, че най-големият брат на Ал е в списъка на изчезналите и вероятно е загинал. Двамата му родители и по-малкият брат са вече мъртви, а сега и това! Детето наистина трябваше да понесе твърде много болка и страдание.
Алена седеше в стаята си и мачкаше и без това достатъчно смачканата си шапка. Стискаше я между ръцете си, а всъщност й се искаше да се разплаче с глас. Тялото й се тресеше от сподавени ридания. Плачът на разочарованата Роберта се долавяше през дебелите стени на къщата. Нямаше съмнение какво се беше случило. Роберта се беше клела горещо, че ще се омъжи за Коул. Алена изстена при мисълта, че без да иска, е тласнала братовчедка си в ръцете на капитана.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Късно сутринта Алена бавно и спокойно приключи банята си. Дулси я беше оставила необезпокоявана. По разбираеми причини готвачката беше въздържана и мълчалива, защото също като господаря си не можеше да се помири с мисълта, че в семейството беше влязъл един янки. В цялата къща цареше потискаща тишина. За Алена беше ясно, че случилото се в ранните часове на деня беше дошло твърде много за семейство Крейгхъг. С въздишка на отчаяние тя приготви черната си рокля, която всъщност отдавна й беше омаляла. Извади от шкафчето си шапката с черния воал, обувките с високите токчета и корсета.
Предния ден Боби Джонсън беше починал в лазарета и Алена беше обзета от безкрайна тъга по своя приятел. Близките му не можеха да дойдат на погребението, затова тя беше решила да присъства вместо тях. Искаше да почете паметта му, а и да потъгува за брат си.
Тя има смелостта да заповяда на Джедидиа да впрегне разкошния породист кон в кабриолета на семейство Крейгхъг. Вероятността семейството да го използва в преди обедните часове беше твърде малка.
Няколко пресечки преди да достигне целта си, тя спря кабриолета и измина останалото разстояние пеш. Беше спуснала воала пред лицето си.
Алена забави крачки, като наближи една редица гробове. Сърцето й заби лудо, когато видя Коул Лейтимър сред носачите на ковчега. Но тя бързо се успокои при мисълта, че под черния воал той със сигурност нямаше да разпознае в нея жената, която е прегръщал през нощта.
Прехапа треперещите си устни и събра всичките си сили. Незабелязано се смеси с групата жени, облечени в черно.
Военният свещеник завърши проповедта си и по команда на капитан Лейтимър ковчегът беше спуснат в гроба. Коул се обърна, погледът му се зарея над тълпата. В този миг той забеляза крехка, стройна жена в траурно облекло. Видя учудено как пъргавата й фигура бързо се дръпна в сянката на един величествен дъб, докато погребалното шествие се приближаваше към нея. Нещо в тази жена му се стори познато. Мисълта му заработи усилено. Резките й, почти момчешки движения предизвикаха у него далечни асоциации. Той се приготви да размени с нея няколко думи, но военният свещеник го дръпна за ръкава и го погледна строго.
— Елате, капитане — изсъска той. — Първо задълженията. По-късно ще имате достатъчно време за изказване на съболезнования.
Алена въздъхна облекчено. Коул можеше да не я разпознае отдалече, но тя не искаше да се подлага от близо на изпитателния му поглед. След траурната церемония Коул се сбогува набързо. Облечената в черно жена бързаше по пътя далеч пред него. Воден от някакъв вътрешен подтик, той тръгна с широки крачки след нея. Алена страхливо хвърли поглед през рамо и с разтуптяно сърце установи, че той я преследва. Когато премина през портала на гробищата, тя отхвърли воала и се затича. Толкова бързаше да стигне до кабриолета, че не видя дребния тъмнокос мъж, който се изпречи на пътя й.
— Боже мой! — извика Жак Дюбоне ядосан. Сблъсъкът го накара да отскочи назад. — Внимавайте!
Алена се държеше за главата. Виеше й се свят.
Жак Дюбоне забеляза нежните черти на облечената в черно жена. Той беше възхитен от красотата на лицето й. Разсеяно повтори последните си думи. Очите му нахално огледаха крехката закръгленост на тялото й. Рядко срещаше красиви жени, толкова дребни на ръст, че да го накарат да се чувства голям и мъжествен.
— Мадмоазел! — Той свали с поклон шапката си. — Позволете да ви се представя!