Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— На жена, която готви в кухнята — меко промълви той. Ръката му приканващо посочи пейката, на която бе седяла вчера. — След теб, Шимейн.
Шимейн покорно се настани на седалката и прие чашата чай, предложена и от Гейдж. Андрю вдигна глава и я погледна любопитно. В отговор тя му се усмихна, взе от подноса един кравай, който беше изпекла във формата на човек, и му я подаде.
— Това е за теб, Андрю.
— Тате-е! — възкликна възбудено момчето и показа на баща си подаръка. — Шемей сготвила мъж!
Шимейн се засмя, протегна ръка и нежно разроши косата му. Андрю също се усмихна, като комично сбърчи носле, сетне откъсна с малките си пръстчета едната ръка на хлебния човек и я натъпка в устата си. Очите на Шимейн заблестяха от щастие, когато видя, че момчето дъвче залъка с видимо удоволствие.
— Сладък мъж, тате!
Гейдж, който в този момент слагаше в чинията си бъркани яйца и еленово месо, се засмя развеселено.
— Знам, Анди. Аз също много харесах хляба.
— Шемей наплавила тебе мъж, тате? — попита Андрю, като се наведе напред, за да провери в чинията на баща си.
— Не, Анди, Шимейн е направила този мъж специално за теб. Но освен това е приготвила много вкусна закуска и за двама ни.
— Шемей хубава, тате?
— Шимейн много хубава, Анди.
Начинът, по който бе произнесена думата „много“ накара Шимейн да вдигне изненадано глава и да потъне за миг в омаята на неговия поглед, който съсредоточено изучаваше прозирните зелени глъбини на очите й. После Андрю поиска яйца и баща му с готовност се подчини.
Апетитът на Шимейн все още не се бе възвърнали само след няколко хапки започна да й се повдига. Тя стоически се опита да доизяде нищожното количество храна, което беше сложила в чинията си, но накрая, изправена пред угрозата да повърне и малкото, което бе успяла да погълне, се отказа. Двамата й сътрапезници обаче продължаваха да се хранят и на нея не й оставаше нищо друго, освен да отвърне очи от масата и да скръсти ръце в скута си. След като закуската очевидно доставяше удоволствие и на Гейдж, и на Андрю, и след като никой от тях не бързаше да привърши с нея, бягството й на тавана явно трябваше да почака.
Макар че полагаше неимоверни усилия да се съсредоточи върху храната и да заглуши инстинктите си, които го тласкаха непрекъснато да поглежда към своята прислужница, Гейдж Торнтън не спираше да мисли за нея. Ако снощи, след завръщането си от дома на Хана Фийлдс, с мъка бе овладял тези инстинкти, тази сутрин, когато дрехите й разкриваха много повече от изумителната й фигура, това му се струваше два пъти по-трудно. Погледът му постоянно се отклоняваше към нея и най-вече към гърдите й. Прекрасно заоблени и в същото време по момински незрели, те разпалваха у него неудържим копнеж да усети мекотата им с пръстите си, да ги освободи от оковите на дрехите. Едва сега осъзнаваше колко е зажаднял за жена.
Не му се искаше да я пуска, но не можеше повече да пренебрегва очевидното й нетърпение да стане от масата. В този момент Шимейн се изправи, за да му налее още една чаша чай и той най-накрая вдигна очи към нея. Напрегнатото й изражение и плахия поглед, който му отправи в отговор, го накараха да проумее, че тя се чувства като птичка, затворена в клетка. Не му оставаше нищо друго, освен да отстъпи.
— Може би не беше честно от моя страна да настоявам да останеш с нас, Шимейн. Ако искаш, можеш да отидеш в стаята си и да се облечеш.
Обзета от облекчение, Шимейн се усмихна колебливо.
— Благодаря ви, сър. Наистина мисля, че все още е рано да се опитвам да ям толкова много. Стана ми зле.
— Това е разбираемо, като се има предвид какво си преживяла — отговори Гейдж. Срамуваше се, че я бе задържал. — Обади ми се, когато се почувстваш по-добре. Моите хора ще пристигнат след около час. Ще трябва да оставя Андрю при теб, за да мога да отида на работа.
— Няма да се бавя, сър.
Шимейн побърза да се отдалечи от мъчителната гледка на отрупаната с храна маса. Все още й се повдигаше, но щом изми лицето и тялото си с хладка вода, тя се почувства значително по-свежа. Извади синята рокля и едва сега забеляза, че дантелената яка се е разшила на гърба. Но нямаше време да я оправя. Облече се, прибра косата си в скромна прическа и набързо разтреби таванската стаичка. Сетне дръпна брезента, който господарят й беше сложил вместо завеса и слезе по стълбите.
Когато се върна в кухнята, завари Гейдж да седи в люлеещия се стол до огнището и да чете нещо на Андрю, който го слушаше внимателно, сгушил глава на гърдите му. Момчето явно се чувстваше уютно в скута на баща си и не искаше да го напуска, за да отиде при прислужницата. Но Шимейн измисли как да привлече вниманието му. Като запя една ирландска детска песничка, която знаеше от малка, тя уви ръката си в една кърпа, подаде я иззад рамото на Гейдж и започна да вика Андрю с престорено писклив глас, мърдайки палеца и показалеца си като устни. Не след дълго момчето се заливаше от смях, вперило поглед в „живата“ парцалена кукла. Тогава Шимейн бавно скри куклата от очите му, като свали ръка зад гърба на Гейдж. Андрю нетърпеливо надигна глава от скута на баща си, за да види къде е изчезнало човечето и то в миг изскочи отново пред погледа му като във весела игра на криеница.