Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Напротив! Аз ще се грижа за него, ще го отгледам, защото така са ми обещали! — Мия сложи ръце на корема си. — Той е мой, аз съм неговата майка и именно аз ще си го отгледам!
— Момиче, защо не помислиш малко с главата си? Нима вярваш, че те ще удържат обещанието си? Те? Как можеш да знаеш толкова много неща и да не разбираш точно това?
Сузана прекрасно знаеше отговора. Майчинството я беше заслепило.
— Защо пък да не ми позволят да си го отгледам? — попита пискливо ничията дъщеря. — Кой би се справил по-добре? Кой, ако не Мия, която е създадена за две неща — да износи в утробата си своя син и да го отгледа?
— Обаче ти не си просто себе си! — изтъкна и Сузана. — Ти си досущ като децата от Кала — ти си близначка, Мия! Аз съм твоята друга половина, твоето спасително въже. Ти виждаш света през моите очи и дишаш с моите дробове. Аз износвам твоето мъниче, защото ти не можеш, не разбираш ли това? Ти си безплодна също като онези Демони на стихиите или каквито и да бяха там! И след като получат твоето дете — тяхната атомна бомба сред Разрушителите — те ще се отърват от теб със същата лекота, с каквато ще се опитат да се отърват и от мен.
— Те са ми обещали — продължи да упорства Мия, забила поглед в земята. — Обещали са ми.
— Постави се на мое място — каза безногата жена. — Постави се на мое място, моля аз. Ако аз бях на твое място и ти — на мое какво щеше да си помислиш, ако ти говорех за подобни обещания?
— Щях да ти кажа веднага да си затваряш скапания плювалник!
— Коя си ти всъщност? Къде, по дяволите, те намериха? Може би с обява във вестника — „Търсим жена за износване на дете, добро заплащане, краткосрочен трудов ангажимент“? Коя си ти всъщност?
— Млъкни!
Сузана се приведе напред, облегнала ръце на бедрата си. Тази поза и беше доста неудобна, ала тя не обръщаше никакво внимание нито на дискомфорта, нито на недоизядения плод в ръката си.
— Хайде стига! — изграчи с арогантния тон на Дета Уокър. — Що не си свалиш дрисливата превръзка от очите и не ги отвориш, сладурано, както направи с мен преди малко? Изплюй шибаното камъче! Коя, мамка му, си ти?
— Не знам! — изкрещя Мия, а хиените сред камънаците мигом отвърнаха на нейния вик, кикотейки се подигравателно. — Не знам коя съм, нямам никаква представа, не знам, сега доволна ли си?
Тъмнокожата жена не беше доволна и тъкмо възнамеряваше да притисне по-силно ничията дъщеря, когато Дета Уокър изведнъж започна да и говори.
ПЕТ
Ето какво каза другият демон на Сузана:
— Съкровище, струва ми се, че трябва да напрегнеш сладкото си мозъче и да помислиш мъничко. Тя е няма като риба, не мож’ да чете, не мож’ да пише, едва различава числата, не е ходила в „Морхаус“, нито пък в „Мор и хаос“, ала ти си била, госпожица О-Дета Холмс е завършила Колумбийския университет, тра-ла-ла, Перлата на океана, не е ли супер т ’ва.
— Трябва да се замислиш как точно е забременяла. Тя каза, че първо се е шибала с Роланд, докато е имала путка, после се е превърнала в мъжки демон в говорящия пръстен и е изстреляла семето му вътре в теб. От този момент ти носиш в себе си малкото гнусно изродче… Добре. Сега обаче си седиш на тая крепостна стена и гълташ ония гнусотии, които тая кучка ти даде да ядеш, и аз се питам къде се намира тя в момента? Ей-туй искам да разбера. Как тъй си седи пред теб, увита в тоя дебел парцал, издула шкембе… Туй не е ли нещо като… как го нарече — „метод на визуализация“ ли беше?
Сузана нямаше отговор на този въпрос. Единственото, което знаеше, беше, че в момента Мия я наблюдава през зловещо присвитите си клепачи. Без съмнение тя също дочуваше нещо от този монолог. Ала до каква степен? Едва ли беше много, предполагаше безногата жена — по някоя дума тук и там, ала по-голямата част вероятно и звучеше като неразбираем брътвеж. Каквото и да си говорим обаче, Мия наистина се държеше като майка на това същество. Бебето Мордред! Все едно се бяха пренесли в комикс на Чарлс Адамс!
— Да, точно тъй — обади се отново Дета. — Държи се баш като майка — или по-скоро като момиченце, което е увило парцали около купчина клонки и си въобразява, че си има бебенце. Вживяла се е напълно е ролята си.
„Ала навярно това си е просто нейната природа — помисли си Сузана. — Може би, след като се преодолее майчинският инстинкт, няма да има никаква Мия.“
Една студена ръка се протегна и сграбчи китката на безногата жена.
— Кой е това? Онази с мръсната уста? Ако е тя, веднага я разкарай. Плаши ме.
Казано честно, Сузана също се боеше мъничко от Дета, ала това беше нищо в сравнение със страха и когато за пръв път осъзна, че арогантната негърка е истинска, а не някаква халюцинация. Двете не бяха успели да станат приятелки и навярно никога нямаше да бъдат, обаче бе повече от ясно, че Дета Уокър можеше да бъде могъщ съюзник. Ако човек се абстрахираше от идиотския и акцент, щеше да види, че освен адски хитра и отракана, тя е доста проницателна и интелигентна.