Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Да, напълно сме готови, милорд — угоднически отвърна госпожа Мор, която внимаваше да не поглежда часовника и да говори колкото се може по-малко, като виждаше в какво непредсказуемо настроение е младият граф.
След като една от помощничките отиде да върне дрехите на Сирина, с напълно овладян глас Бо запозна модистката със своите изисквания относно гардероба на спътничката си, сякаш не беше разрошен и облечен в измачкани дрехи.
— Имаме нужда от жълтата рокля за тази вечер, както и от чехлите и фустата. Накарайте госпожица Блайд да си плати само за тази рокля. За останалото плащам аз. Искам да ушиете и другите рокли, които й харесаха. Оставям вие да изберете платовете. Имаме нужда от няколко кашмирени шала, бельо, халати, чехли, ботуши, вие знаете — добави той. — И за жалост ни трябват след три дни.
Бо търпеливо изчака да премине изумлението на модистката, пребледняла от ужас.
— Разбирам, че при създалите се обстоятелства цената ще отрази необходимата експедитивност — каза тя, когато най-после се посъвзе. — И ви благодаря предварително.
Младият граф топло се усмихна.
— Госпожица Блайд е много щастлива — добави той и се запъти към вратата.
Щастлива беше и собственичката на малкия магазин за дрехи, която още веднъж беше възнаградена от несравнимата щедрост на лорд Рошфор. Но дори и когато отвръщаше на усмивката му и мълвеше всички задължителни фрази за сбогуване, госпожа Мор беше обзета от паника. Трябваше да доведе още десетина шивачки, не, двайсет. Веднага.
Малко след това Бо и Сирина излязоха от приемната, хванати под ръка, дамата беше поруменяла от изтощение и с доволна усмивка на лице. Без да обръщат внимание на шушуканията, които ги съпровождаха, докато прекосяваха дома на госпожа Мор, младият английски лорд и неговата придружителка сякаш бяха слепи за всичко, освен един за друг.
Не забелязаха и двойката, която се приближи, когато излизаха от магазина, нито пък отвърнаха веднага на поздрава, насочен към тях — толкова погълнати бяха във взаимното си блаженство.
— Само не ми казвай, че не можеш да ме разпознаеш, Рошфор — възкликна младият полковник и се усмихна на жена си.
По-скоро тонът, отколкото името му накараха Бо да вдигне поглед и тогава забеляза Том Максуел, когото познаваше от младежките си години в Йоркшир. Боже, помисли той. Да не би всичките му познати да се бяха преселили Лисабон?
— Казах на Джейни, че си ти. Какво те води в Лисабон, Сен Жюл?
— Кратък престой на път за Неапол — отговори Бо, като се чудеше как да представи Сирина. Като братовчедка беше изключено. Прекалено отдавна познаваше Том и Джейни — познаваха всичките му братовчедки, макар че за щастие двамата не държаха на етикета. Някоя помпозна матрона веднага би отрязала Сирина… — Позволете да ви представя Сирина Блайд — каза той, разбрал, че е най-добре да каже истината. — Госпожице Блайд, Том и Джейн Максуел, мои съседи в Йоркшир.
— При Деймиън ли сте отседнали? — попита Джейн. — Миналата седмица вечеряхме с него. Сториха ни се много щастливи с Ема.
— Изглежда е в добро настроение — уклончиво отговори Бо.
— За пръв път ли сте в Лисабон, госпожице Блайд? — попита Джейн, която я намираше за доста красива дори и в овехтялата й рокля и искаше да научи повече за нея. Бо много внимаваше с нея — не му се искаше да я представя.
— Да, за пръв път — отвърна Сирина.
Аристократичният й акцент поне разкриваше от какво потекло е, макар че не беше изключено и да е актриса, размишляваше Джейн. Но не и с такова облекло, веднага реши тя. Каква странна двойка представляваха с Бо. Беше чудесна, разбира се, това се подразбираше за приятелките на Бо, но не и префърцунена, нито модна, нито се облягаше на рамото му, както обикновено се случваше.
— Елате да пийнем кафе в „Антига“ — покани ги Джейн, изяждана от любопитство.
Видя как Сирина здраво се вкопчва в ръката на Бо.
— Хайде, елате — намеси се Том, който не беше обърнал внимание, че на Сирина й е неудобно. — Не сме те виждали от сватбата на Фелиция. А и военните операции тук са скучни, независимо от наполеоновите опити да ни държи нащрек. Разкажи ни клюките от Лондон.
— Опасявам се, че имаме ангажимент — каза Бо.
— Може би по-късно — предложи Джейн.
— Може — учтиво отвърна Бо. — Ще ви изпратя бележка, ако програмата ни позволява.
— Чу ли как каза „нашата програма“? — останала без дъх запита Джейн, докато гледаше заедно със съпруга си как каляската на Бо изчезва надолу по улицата. — Преди никога не включваше жена в обществения си живот. За него жените бяха само преходно увлечение. Та как й беше името? И видя ли роклята й? Поне на пет години беше, макар че платът едно време е бил много фин — не преставаше тя. — Трябва да поговоря за нея с Ема. Тя е нещо необичайно за Бо, толкова невинна — и то по очарователен начин — добави тя замислено, сякаш преценяваше доколко се простираше нейният чар. — Не те ли порази искреността й?