Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Лично аз много се съмнявам в това — утеши ме той. — Ти си скрила от следствието, че познаваш грабителя и това няма как да им се хареса. А сега Слава е мъртъв и нишката, която води към неговото приятелче, е прекъсната. И всичко това се е случило благодарение на теб. Аз не мисля така — свъси се той в отговор на моя поглед, — но те ще решат точно така. Боя се, че фантазията им може да се развихри и че са напълно способни да заявят, че ти си един от участниците в обира.
— Престани! — помолих го, обзета от опасенията, че силите няма да ми стигнат, за да понеса цялата тази история.
— Просто ми се щеше да разбереш…
— Разбрах. И какво ще стане по-нататък? Какво да правя сега?
— Премести се да живееш при мен. При мен ще си в безопасност. А в това време ченгетата може би ще намерят убиеца.
— Ще намерят дръжки — отвърнах аз.
— Понякога и те вадят късмет. Само трябва да се въоръжим с търпение.
— И колко време ще продължава това? Колко време ще ми се наложи да живея при теб?
— Ако зависи от мен — цял живот.
— Какво смешно има в това? — прекъснах го сурово.
— Ама аз говоря сериозно.
— Защо ти трябва да се забъркваш в тази история? — продължих. — Какъв е твоят интерес от цялата тази работа?
— Аз нямам интерес, а внезапно породило се чувство. Не мога да спя, не ям почти нищо и постоянно ме влече към твоя дом. По силата на различни причини това е много неудобно. Струва ми се, че ако живеем под един покрив, сънят ми ще се възстанови, апетитът ми ще се нормализира и ще мога да се върна към пълноценния си начин на живот.
— Но за сметка на това апетит ще изгубя аз. По-добре е да имаш работа с милицията, отколкото с женкар като теб.
— Това е клевета! — разпалено отвърна той. — Подли слухове, които разпространяват моите врагове. Ако се преместиш да живееш при мен, сама ще можеш да се убедиш, че е така.
— Че откъде-накъде ще го правя? Истинска лудница… — завъртях ядосано глава аз.
— Маня — намръщи се Стас, — има още едно обстоятелство, което не исках да споменавам, но тъй като ти продължаваш да се инатиш… Онзи тип, когото са убили в кафенето… Знаеш ли, той е доста известна личност в определени кръгове.
— В кои кръгове?
— В престъпните. Неизвестно защо си е избрал тъкмо това кафене. Или поне е обядвал там всеки ден по едно и също време. Мисля, че неговите приятели много биха искали да разберат кой го е ликвидирал.
— Да-а — прошепнах и най-ненадейно си спомних за Вадим и Вася. Майчице мила, щом в милицията можеха да решат, че аз имам връзка с грабителите и по тази причина не съм издала Слава, значи и на тия нищо не им костваше да стигнат до същия извод, само че, за разлика от милиционерите, те нямаше да се ограничат само със задаването на въпроси, а като нищо щяха да преминат към встрастен разпит. Можех само да гадая как би свършило всичко това за мен. Ама че се натресох… Това означаваше, че изобщо не бива да ходя в милицията, защото бандитите лесно можеха да научат информацията, с която разполагат там, а бандитските ръце са дълги — това дори и децата го знаят. Разбира се, онези от тях, които гледат телевизия. В този миг в главата ми се породи една мисъл и остатъците от моя оптимизъм започнаха да се изпаряват, а аз едва не умрях заедно с въпросните остатъци, макар че все пак успях да кажа: — Когато ченгетата намерят Слава и по пистолета в чантата разберат, че е участвал в обира…
— Доста бързо ще стигнат до теб — продължи Стас, като придружи безценната си забележка с кимване. — Затова изнесох веществените доказателства от апартамента. Сега нека да си блъскат главата на кого му е притрябвало да убива този безобиден алкохолик. Пък и няма да е зле убиецът също да се притесни, щом научи, че веществените доказателства са изчезнали… Е, харесвам ли ти в ролята на детектив?
— Ти си ненормален.
— И таз добра — с всички сили се старая…
— Ти си ме следил — намръщих се аз. — Следил си ме, нали? Иначе как щеше да се озовеш в апартамента на Слава?
— Охранявах те и впрочем правех това, защото си ми скъпа. Наоколо е пълно с врагове, които знаят как изглеждаш, а ние нямаме представа как изглеждат те. Надявам се, че вече успях да те убедя колко съм прав. Премести се да живееш при мен.
— Нищо подобно — струваш ми се страшно подозрителен. Естествено че имаш право за враговете, които не знаем как изглеждат. И точно твоята физиономия е тази, която буди доста сериозни опасения. Може би тъкмо тя е маската, под която се крие врагът.
— Хубава работа! — облещи очи Стас. — Това ли е наградата за добротата ми?