Милионерша търси запознанство

Съседката се поразходила с кучето си и когато се качвала към апартамента си на третия етаж, забелязала, че нашата врата е открехната. Това обстоятелство разтревожило Нина Филиповна, но тя преценила, че чуждата врата не я засяга и се прибрала в дома си. Не се обадила в милицията и дори нямала никакво намерение да го прави. Съдейки по всичко, оставаше пълна загадка кой е извикал милицията.

Показанията на другите съседи не звучали чак толкова красноречиво, но също не били в полза на Рита. Те казали, че често чували скандали и това как Рита неведнъж се заканвала да убие съжителя си. Последния път било буквално преди няколко дни. И очевидно от думи тя бе преминала към дела.

— Всичко е ясно — кимна един мъж на около петдесет години с благородно посивели коси, пред когото някакъв служител докладваше всичко това. — Трябва да намерим жената, та да не би в беса си да извърши още нещо. — В този момент той обърна поглед към мен и започна да ми задава въпроси: — Според вас къде би могла да отиде?

— Не зная — завъртях глава аз, — обаче съм сигурна, че Рита не го е убила. Че се караха — караха се, разбира се. Понякога дори се биеха, но всичко това са глупости, разбирате ли? Откъде-накъде ще го убива?

— Случват се и такива неща — сви рамене той. — В яда си вземе, че го удари с нещо и… Миналата седмица ей тук, наблизо, една жена заклала мъжа си. Беше му нанесла девет рани с нож, а каза, че не искала да му стори нищо лошо.

— Какви ги дрънкате, да не сте откачили? — възмутих се искрено, забравила с кого си имам работа.

Мъжът се обиди и се отдалечи, а аз продължих да мачкам в ръце носната си кърпичка и да си мисля за Рита.

Нима наистина тя бе убила Сева, както се казва, в яда си? Може би Сева бе надушил следите на татковите пари и Рита ужасно се бе разярила от този факт? Тя, разбира се, обичаше парите до самозабрава, но чак пък да убие човек заради тях… Някак не ми се вярваше. Не бих и повярвала, но ме смутиха показанията на съседката, според които Рита била изскочила от входа с тояга в ръце — каква ли пък беше тази тояга, по дяволите! — и била избягала. Трябваше да има някакво обяснение за това нейно поведение…

Ако можех да намеря Рита, вероятно всичко щеше да си иде по местата, но не разполагах с никаква възможност да я открия, докато седях в апартамента си в обкръжението на милиционери с различни чинове — и от мъка и яд се разревах.

Внезапно до мен се появи Стас, клекна в краката ми и каза най-голямата глупост за деня:

— Не се притеснявай.

— Лесно ти е да го кажеш — обидих се.

— Изобщо не ми е лесно. От все сърце ти съчувствам. Трябва да се махнеш оттук, иначе всичко това ще се отрази много зле на здравето ти.