Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
Не познавах добре Ирина, но може би в нейната биография имаше някакви страници, които бяха довели момичето до ранната му кончина, само че не ми се вярваше кой знае колко в това. Тя беше обикновено момиче, без амбиции и влечения към авантюри. Живееше си, както намери за добре, понякога се отбиваше в колежа, за да не я изключат оттам, мечтаеше си да се омъжи за културист и не бързаше да се връща в Сибир. За такива неща не убиваха.
Нима Ирина наистина бе станала случайна жертва и всъщност целта им е била да убият мен? От тази мисъл ми прилоша, и то толкова много, че ми се прищя да се обадя в милицията и да си призная всичко, но в последния момент се отказах. Бях принудена да дам още един шанс на Слава. Ако той не отидеше да се предаде, тогава аз щях да го предам със собствените си ръце. Две убийства не са шега работа и по този въпрос следователят беше прав.
Пламнала от гняв, хукнах към колата си и се отправих към дома на моя съученик, но този път предвидливо се запасих с лист и химикалка. Ала тъкмо завих до универсалния магазин, когато зърнах Сева и по-точно — неговата кола. Той плавно спираше до колоната за театрални афиши. В този момент Сева изобщо не ме интересуваше и щях да мина покрай него, без да го удостоявам с излишни погледи, но в същия миг от колоната за афиши се отдели един младеж и бързешком седна в аудито на Сева, а аз спрях, преизпълнена с любопитство. Младежът ми се стори познат. Точно него бях видяла в блока на Слава, а след това — в онзи вход, докато изчаквах да спре дъждът. Това съвпадение бе странно, сякаш този тип ме преследваше… Всъщност той можеше и да не се съгласи с моето твърдение, тъй като беше под въпрос кой кого преследва. За да проверя дали не съм сгрешила, аз завих в пресечката, отидох пеша до театъра, скрих се зад колоната за афиши и се настроих търпеливо да чакам. След десетина минути вратата на аудито се отвори и оттам се показа приятелят на Сева. В този миг съмненията ме напуснаха, защото това беше той — същият онзи младеж. Но продължаваше да виси въпросът за какъв дявол се интересувах от него! Е, срещали сме се някъде, е, познат е на Сева, но какво ме засяга всичко това?
Ядосана на глупавото си любопитство, аз се спуснах почти на бегом към колата си и успях да се убедя, че вероятно съдбата има нещо предвид, защото отново зърнах същия младеж. Той крачеше бързо пред мен, сетне зави в същата пресечка, огледа се и влезе в познатата бяла хонда, а аз се шмугнах във входа на двора, тъй като не исках да попадам пред очите му.
Хондата премина през един двор с два изхода от двете страни и се озова на булеварда, а аз почаках малко и я последвах, без да имам обяснение защо тръгвам да правя всичко това.
Пред нас имаше светофар, на който забелязах колата на Сева. Хондата пък скромно се нареди в съседната колона, като от Сева я деляха четири коли. Приближих се до тях, когато вече беше светнала жълтата светлина, и ние продължихме нататък в същия ред. Скоро стана ясно, че Сева се прибира вкъщи. Интересът ми веднага започна да спада, защото осъзнах, че изобщо не си е струвало да се нося презглава през целия град. Сева се бе срещнал със своя приятел и сега и двамата отиваха вкъщи. И ужасно ядосана на себе си, на следващия светофар направих завой.
Пред входа на Слава клечеше огромна кавказка овчарка и лениво се прозяваше. Озърнах се в желанието си да открия стопанина й, но не видях никого, излязох от колата, псето заинтригувано се обърна, а аз бавно затворих вратата и подвикнах:
— Извинете, чие е това куче?
— Не се бойте — отвърна нечие тънко гласче до мен, от изненада аз подскочих, ала в този момент от близките храсти се появи момиченце на около шест годинки с котенце в ръце и ме увери: — То не хапе. Дори си другарува с котките.
Като че ли за да потвърди думите й, псето се излегна, изпъна лапи и престана да ми обръща внимание, а аз влязох във входа и се отправих към вратата на Слава. Той не реагира на позвъняването ми. Няма да ми повярвате, ако ви кажа колко много ме ядоса това. Треснах злобно вратата с юмрук и тя най-ненадейно и неясно по какъв начин се отвори. С леко скърцане.
Проточих шия и надникнах в антрето. Лампите не светеха и не успях да видя нищо, освен огледалото отсреща. Направих крачка, помислих малко, сетне направих още една крачка и силно подвикнах: