Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Слава. — Последва тишина. Трябва да отбележа, че от тази тишина направо ме полазиха тръпки. А сърцето ми започна да подскача в гърдите като топка. — Слава — прошепнах този път, след което се чу леко скърцане, аз изохках, обърнах се рязко и видях, че входната врата се е затворила. — Господи! — промърморих, хващайки се за сърцето, и направих още няколко крачки. Ако трябва да бъда честна, в този момент входната врата ме плашеше повече, отколкото празният апартамент, а това, че апартаментът е празен, стана ясно след минута.
Надникнах плахо в кухнята, сетне — в стаята, а след това набрах кураж, минах по коридора и отворих вратата на спалнята. Точно така си беше — в апартамента нямаше жива душа. Тогава защо входната врата беше отворена? Това беше доста странно. Обяснението можеше да бъде само едно: съученикът ми толкова набързо бе напуснал родния си дом, че дори не си бе направил труда да заключи вратата. Интересно — какво ли го бе накарало да бърза чак толкова?
Вероятно Слава се бе изплашил, че ще го издам в милицията. И какво трябваше да направя сега? Дали да не отида в милицията и чистосърдечно да си призная всичко? Но там едва ли щяха да ме погалят по главата, тъй като благодарение на моето мълчание престъпниците бяха успели да избегнат правосъдието…
— Това още не е ясно! — измърморих с възмущение през зъби. Бях страшно ядосана на Слава и изпитвах вътрешна готовност да извърша велики дела, но още не знаех какви, та по тази причина се ядосвах още повече.
Огледах стаята с гневен поглед и забързах към външната врата, тъй като съобразих, че ако някой ме завари тук, ще ми се наложи да обяснявам какво съм търсила в апартамента, чийто стопанин отсъстваше. „Май че трябва да извикам милицията — помислих си, — анонимно. Иначе, току-виж, ограбили жилището…“
Вече бях излязла в антрето, когато долових звук: някъде капеше вода. Или поне звукът много напомняше за тихо барабанене на капки, сякаш някой бе забравил да затвори крана докрай. Точно до мен бе вратата на банята и неизвестно защо аз я отворих — просто нямам отговор защо го направих, тъй като щеше да е по-добре да си бях продължила нататък. Но аз отворих вратата на банята, лампата вътре не светеше, ала там имаше едно малко прозорче, което гледаше към кухнята. Светлината от него не бе достатъчна да разгледам всичко както трябва, но ми стигаше, за да видя, че в банята виси човек. Отворих широко вратата, направих една крачка, едва не се блъснах в тялото и дори в първия момент не осъзнах какво точно беше това, извиках от изненада, вдигнах глава и едва тогава… Прииска ми се да се разкрещя. На мое място всеки нормален човек би постъпил така. Вече бях отворила уста, но в този момент нечия ръка полегна върху рамото ми, а друга стисна долната част на лицето ми, тъй че ми се наложи да си затворя устата, краката ми се подкосиха, главата ми се отметна назад и вече бях готова да се отдам на мъчителната си кончина, понеже просто не ми оставаше нищо друго. Но един смътно познат глас прошепна в ухото ми:
— Тихо. Ей сега ще те пусна, само недей да крещиш.
Ръката отхлаби хватката на лицето ми, а след това въобще го пусна, ала неизвестният продължаваше да ме държи за раменете и дори ме подхвана за лактите, което впрочем беше много навременно, тъй като се държах на краката си единствено благодарение на това. Бавно извърнах глава и злобно заявих:
— Ще те убия.
— Защо? — възмути се Стас.
До мен, разбира се, стоеше той, и то с такъв вид, сякаш наистина се мислеше за мой спасител.
— Едва не умрях от страх.
— Ако се беше развикала, щеше да вдигнеш на крак целия вход.
— Естествено — съгласих се. — И в тази ситуация това е много разумно. — Извърнах неволно глава и погледът ми отново попадна на тялото, което висеше пред мен.
— Не бих казал — поклати глава Стас, а аз се стъписах.
— Обясни ми какво имаш предвид! — настоях.
— Няма да е зле да разберем какво става. Този тип твоят съученик ли е?
Честно казано, до момента не се бях затормозила с мисли по този въпрос, тъй като всичките ми сили бяха съсредоточени върху старанието да не откача от ужас. Но сега предположението на Стас ме хвърли в шок.
— Това Слава ли е? — прошепнах и стиснах още по-здраво ръката на своя ненадежден приятел.
— Откъде да зная, след като никога не съм го виждал! — възмути се той.
— Да, разбира се! — Бях принудена да се съглася.
— Маня, сега ще включа лампата, а ти го погледни и кажи дали е той, или не е той.
— Не искам — промърморих, вървейки заднишком към вратата. — Нека да извикаме милицията.