Милионерша търси запознанство
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Милионерша търси запознанство». Краткое содержание книги:
Явно убиецът приближава към нея. Дори обаятелният Стас не може с нищо да й помогне. А и самата Маня вече не е в състояние да проумее как ще свърши всичко — дали с фатален изстрел или под звуците на Менделсон…
— Те също ще те накарат да го погледнеш. Събери сили и го направи само за миг. Е, хайде, опитай се.
Той щракна ключа на лампата, а аз вдигнах глава и издадох сподавен вопъл. Вопълът беше сподавен, защото Стас отново затисна устата ми с длан, притисна ме до стената и ме подържа така известно време, докато дишането ми се успокои.
— Оправи ли се? — попита той, аз кимнах утвърдително и Стас отхлаби хватката си. — Той ли е? — Кимнах отново.
Разбира се, че насреща ми бе Слава, но всъщност никак не беше лесно човек да го познае. И макар с физиономията му, т.е. с разпознаването на физиономията му да имаше известен проблем, тъй като то изглеждаше направо ужасяващо, като цяло бях сигурна, че това е Слава. Дори беше облечен по абсолютно същия начин, както по време на последната ни среща. Пък и лицето му… нямаше съмнение, че беше неговото лице, но очите му бяха облещени, езикът му — изплезен, а кожата му — покрита с тъмни петна.
— Какъв ужас! — простенах.
— Маня, трябва да поседиш за малко във фотьойла. Ето тук. В това време аз ще огледам апартамента.
Кимнах мълчешком и се озовах във фотьойла, а Стас направи бърз оглед на помещенията. Когато огледът свърши, аз тъкмо бях започнала да се съвземам и си зададох въпроса защо ли на Стас му трябваше да прави всичко това и по-конкретно — този оглед например.
Отправих питането си към него веднага щом се озовахме навън и по-точно — в колата му. В този момент си спомних, че и аз бях пристигнала тук с колата си, ала ние вече бяхме потеглили.
— Какво правиш? — възмутих се. — Трябва да извикаме милиция. И колата ми…
— Ще извикаме милиция — кимна Стас, — само че преди това ще се махнем оттук. Ще докарат колата ти у вас, не се тревожи.
— Хубава работа! — възмутих се отново.
Стас спря — в този момент вече се бяхме отдалечили значително от блока на Слава, — обърна се към мен и каза:
— Правило първо: не прави резки движения, докато не разбереш какво точно се случва… така, успокой се, погледни ме и ми отговори на няколко въпроса. Човекът, който висеше в банята, Слава ли е?
— Разбира се, че е Слава. — Не издържах, и се разплаках. Стас ми подаде носна кърпичка, а аз събрах сили и попитах: — Той се е обесил, нали? Това е ужасно. Беше толкова изплашен… Аз съм виновна за всичко, не биваше да го заплашвам с милицията. Просто исках да си получа паспорта, а той напразно си е мислел, че ще го издам, та аз не бих могла…
— Боя се, че убиецът се е съмнявал в това. Постоях малко с отворена уста, преди да задам въпроса:
— Убиецът ли?
— Разбира се, не съм съдебномедицински експерт, но съм почти сигурен, че някой се е отървал от момчето и е инсценирал самоубийство.
— Кой се е отървал от него?
— Логично е да се предположи, че го е направил съучастникът му. Намерих в шкафа чантата ти, но паспорта го нямаше в нея. — Въздъхнах тежко. — И един пистолет. Междувпрочем — истински. Сигурен съм, че с него са застреляли онзи тип в кафенето. Схващаш ли?
— Искаш да кажеш, че нервният е убил Слава и се е опитал да припише обира на него, така ли?
— Ченгетата знаят, че обирджиите са били двама, но след като сега Слава е мъртъв, как биха могли да намерят съучастника му?
— Боже мой… — прошепнах. — Разбира се, че си прав. Вероятно Слава му е разказал, че съм ходила при него и той го е убил. Това е чудовищно…
— Маня — каза Стас и ме погледна някак твърде изпитателно, — искам известно време да поживееш при мен.
— Как ли пък не! — отвърнах презрително, поразена от коварството му.
— Маня, нещата са много сериозни. Твоят паспорт е у него.
При тези думи се почувствах доста неуютно.
— Какво искаш да кажеш?
— Чуй ме внимателно. Извършен е обир, по време на който е бил убит човек. Грабителите са изпаднали в паника, а на това отгоре е станало ясно, че ти се познаваш с единия от тях и че си го разпознала. Слава може да е разказал това на своя приятел и той да е решил да се отърве от него. И се е отървал. И каква според теб ще е следващата му крачка, ако се придържаме към законите на логиката?
Изтраках силно със зъби и се огледах настрани с нескрита тревога в очите:
— Той ще ме убие, така ли?
— Разбира се. Защото не знае какво точно ти е надрънкал Слава.
— Ама самият Слава не знаеше нищо за него. Каза, че са се запознали в някаква кръчма и дори нямаше представа къде живее този Юра.
— Ами ако Юра е решил да не рискува? Не забравяй, че миналата нощ избухна взрив в апартамента, в който се водиш, че живееш.
Ако бях в състояние да се изплаша още повече, естествено щях да го направя, само че вече нямах сили за това.
— Веднага отиваме в милицията! — прошепнах и кой знае защо, тръгнах да излизам от колата, но Стас ме хвана за ръката, а аз продължих: — Те са длъжни да ме защитят.