Първият крал на Шанара

Тей отстъпи, за да го разгледа по-добре. Не бе виждал Джърл Шанара от цели пет години. Предположи, че е липсвал най-много на него, дори повече, отколкото на близките си, защото той беше най-старият му приятел. Бяха израсли заедно в Западната земя, бяха неразделни. Джърл бе единственият човек, на когото можеше да каже всичко, единственият, на когото можеше да довери живота си. Връзката между тях беше изкована в детството им и бе издържала дори в годините на раздяла, докато Тей беше в Паранор, а Джърл бе останал тук. Като първи братовчед на Куртан Балиндарох, неговата служба при трона бе предопределена още с раждането му.

Джърл Шанара бе роден воин. Имаше твърде внушителна физика за елф — едър, със силни крайници, с бързи като на котка рефлекси, изненадващи за размерите му, и инстинкти на боец. Беше започнал да се обучава в бойните умения почти откакто бе проходил, обичаше двубоите и беше напълно пристрастен към възбудата и предизвикателството на битките. Но в него имаше нещо много повече от силата и изключителната му физика. Той бе бърз и хитър. Можеше да бъде безмилостен съперник. Бе изумително отдаден на работата си. Винаги изискваше от себе си най-доброто, без значение от важността на задачата или пък дали има кой да оцени усилията му. Но най-важното от всичко беше, че Джърл Шанара не изпитваше никакъв страх. Може би това качество му бе вродено или бе продукт на възпитанието му, или пък на двете, но Тей никога не беше виждал приятеля си да отстъпва пред каквото и да било.

Друидът си помисли, че всъщност те са доста странна двойка. Приличаха си на външен вид. И двамата бяха доста по-едри от обичайното, руси, с дълги крайници, отгледани с високи очаквания от своите семейства и въпреки това бяха безкрайно различни. Тей беше отстъпчив, винаги готов на компромиси в трудни ситуации; Джърл беше с буен темперамент, често влизаше в конфронтации и бе вбесяващо упорит в споровете. Тей бе по-интелектуален, занимаваха го трудните въпроси и сложните загадки, които предизвикваха и объркваха; Джърл беше по-отдаден на материята, предпочиташе да приема спортни и бойни предизвикателства, разчиташе на бързи заключения и интуиция. Тей винаги бе искал да пътува и да се обучава при друидите в Паранор; а мечтата на Джърл беше да стане капитан на Дворцовата стража, елитна част от елфи-преследвачи, които защитаваха краля и неговото семейство. Двамата бяха различни, с различни желания и цели, но все пак имаше нещо, което ги свързваше така силно, както кръвните връзки и повелите на съдбата.

— Е, значи се върна — обяви Джърл, като най-сетне пусна Тей. Прекара огромната си ръка през русата си къдрава коса и дари приятеля си с дяволита усмивка. — Намери ли най-сетне себе си? Колко ще останеш?

— Не зная. Но няма да се връщам пак в Паранор. Нещата се промениха.

Усмивката на Джърл се изпари.

— Така ли? Я ми разкажи.

— Всичко с времето си. Нека аз преценя кога да го направя. Тук съм със специална задача. Бремен ме изпрати.