Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
За онези, които са йогини, пураничните текстове описват трети път на движение на дживатмана — пътя на почитащите злото. Те не достигат луната и се прераждат във вредители-животни.
15. Санскр.: акшарабрахмайога или таракабрахмайога.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Девета глава разглежда „царствените знания и царствената тайна“, което определя и заглавието й. Изяснява се отношението на непроявеното към проявеното… „Бхагавадгита“ разглежда пракрити като проявление на силите на Единното.
При превода на шлока 8 съществуват особено големи трудности, тъй като, разглеждана сама по себе си, тя дава основания за диаметрално противоположни тълкувания… Тук ще се ограничим само с напомнянето, че въпросът за противоречието на абсолютното и относителното и в частност за възможностите за действие (и следователно за промени) на абсолюта е занимавала индийската мисъл в продължение на векове…
Антитезата абсолют — относително (лично) е един от най-трудните философски проблеми, над който векове, ако не хилядолетия, се е блъскала човешката мисъл. „Бхагавадгита“ разрешава проблема като учение за пурушоттама и двамата пуруши, смятайки синтеза на тази дилема за разрешение на парадокса, за „царствено знание“.
1. Вж. калпа.
2. Всепроникващият параматман-парабрахман движи всичко чрез своята пракрити, като се установява в нея, но остава независим от нейните закономерности (трите гуни, кармата и т. н.).
3. Тоест — кръговратът на смъртта и прераждането.
4. Вж. аватара.
5. Характеристика на пракрити, произтичаща от съществуването на асури и ракшаси в нея.
6. Санскр.: дева пракрити — „извисена“, „божествена“ природа (вж. гл. XVI).
7. Истинското знание само по себе си е висш вид жертвоприношение (джнанаяджна).
8. Различните начини на общуване между човека и висшата същност в рамките на двете противоположни концепции за брахман: като всеизключващо битие, лишено от качества (ниргуна), и като всеобхващащ, проникващ многообразието върховен принцип, приемащ качества (сагуна).
9. Тоест това, в което се разтваря светът при разрушението му до следващото сътворение.
10. Вж. сварга.
11. По пътя на питрияна. (Вж. бел. 14 към гл. VIII.)
12. В текста: саннясийога — като синоним на кармайога. (Вж. гл. IV и V.)
13. бхакта.
14. Според ведите на жените било забранено да изпълняват ритуали, а по законите на Ману двете нисши касти са били приравнени към животните. Бхактийога е достъпна за всички, тъй като изисква единствено емоционално посвещаване. В отличие от него джнанайога е достъпна само за определен кръг образовани интелектуалци, познавачи на свещените текстове. Разпространението на бхакти като религиознофилософско учение и масова идеология в Индия през средновековието до голяма степен е демократизирало обществените отношения. Учението признава равенството на всички хора независимо от произхода им. На нивото на космическото битие, пред „бога“, всички хора са равни — лишени от социални, физически, психически, интелектуални и пр. белези.
15. Санскр.: раджавидяраджагухяйога.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Десета глава се нарича „Вибхутийога“ — учение за проявленията и силите на Ишвара. В поетично отношение е една от най-силните глави на поемата, а от историческа гледна точка представлява интерес за изучаване връзката на „Бхагавадгита“ с митологичните образи на ведическата религия в периода на създаването на брахманизма.
Десета глава развива философски идеята за двамата пуруши и с типичната за санскритската литература любов към детайлите разглежда проявленията на Единния дух като самотъждествено различие на единомножеството.
1. Тук е застъпена ведийската концепция за възникването на света от божествената сила на желанието.
2. Санскр.: буддхийога.
3. Санскр.: дева дева, „бог на боговете“, тоест върховната сила сред божествата като аспекти на битието или състоянието на макрокосмоса (вж. божества).
4. Ракшаси и якши.
5. Кубера (или Кувера) в индуистката митология — бог на богатствата, повелител на якшите и гухяките (полубогове, които охраняват „скритите“ в планините съкровища). Като награда за благочестието му Брахма го приравнил с другите богове и го направил пазител на скритите в земята съкровища и на Севера; подарил му колесница, която можела да лети и във въздуха.