Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
…А после пак възниква необходимостта от ново пробуждане…
Защо родът човешки иска да помни миналото си? Светлите примери в него са поизмислени, а тъмните петна всъщност са още по-тъмни… Всеки скепсис, всяка резерва към свещената човешка същност има реално основание!
Въпреки логичността на тази безспорно истина инстинктът поставя в основата на смисленото съществувание точно вярата в човека.
Трябва ли да се доверяваме на инстинкта?!
Няколко дни след като писмото тръгна за Барбара, се прибирах към общежитието. Духаше студен западен вятър и затова разстоянието от автобусната спирка до блоковете се взимаше от всички на бегом. Влизайки в предверието, си помислих, че мога да поглеждам вече за отговор.
На рафта на номера на стаята ми имаше син плик. Върху него беше записано името ми.
Сметнах бързо наум. Вероятно и тя беше поддала на първи импулс, веднага след прочитането на среднощното ми откровение? А това беше добре. Вероятно е приела на сериозно думите ми? Вероятно…
Имаше и втори вариант. Да се е отръскала от мен и да използва повода, за да поостроумничи над хлътването ми.
Пликът беше облепен с няколко марки, репродукции на картини. И имаше особен аромат, който не се беше загубил по време на пътуването, при преминаването през многото ръце. Между листата имаше и някаква картичка.
Какво се тормозя? Жените са сантиментални. Даже такова объркано обяснение в любов, каквото беше моето, вероятно е трогнало Барбара?…
Уж не бързах да отворя писмото. Погледнах си часовника и реших да надникна в него точно след един час. После реших, че и половин час стига. Постарало се е момичето. И думите сигурно са хубави?
… След петнадесетина минути не издържах. Разпечатах внимателно плика. Картичката беше направена по някаква особена, релефна, вероятно ръчна техника. Момче и момиче в полски национални носии. Танцуват и се гледат лукаво в очите.
„Здравей, скъпи!
Само не искам да ми се смееш! Защото писмото ти ме разплака. Не знаех, че съм била ревлива…
Всъщност досещах се. Може би досега ми е липсвал само поводът. Ето, той се появи и аз се разплаках.
Благодаря ти, че ми даде възможност да открия, че и аз съм като другите глупачки. От това не ми стана по-лошо. Открих колко е приятно да си поплачеш…
Малко се плаша да не лиша думите от смисъл. Затова ще ти го казвам само по веднъж, но накрая на всяко писмо:
ОБИЧАМ ТЕ!
И понеже го казах, свършвам с писането.
А има толкова много неща, които искам да ти кажа. Има и други, които искам да чуя от теб.
Пак ми се дорева…
Целувам те, а мисля и за още нещо…