Бялата зима на аристократите
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бялата зима на аристократите». Краткое содержание книги:
Толкова!
— Слагайте парашутите!
— За проверка!
— Тръгвайте!
Добре де, разбрахме се. Светът по своята същност е лъжовен. Само че от едни лъжи ти става лошо, а от други — хубаво.
В този момент Барбара просто ми липсваше. Като водата. Бях жаден за нея.
Започвах да осъзнавам двете страни на любовта. Едната — удоволствието от насищането и даже приятното пресищане, което близкият човек може да ти даде. И втората — осъзнаването на жаждата. Магията на очакването, което една истинска жажда може да събуди в теб.
Можеш ли да се насладиш истински на водата, ако преди това не си бил жаден?!
XIV.
Свободата — това е възможността да се движиш във всички посоки. На разстояния, които ти искаш.
Затова има граници на физическата свобода. Границите на ума се простират доста по-надалеч от физическите. А духът просто няма граници. Макар че неговите прозрения могат да носят не само радост…
Бях получил бутилка селска ракия с автентичен цвят на уиски. Кое от студентския стол, кое от запазени за такива хубави случаи запаси — на масата имаше каквото трябва. Пийвахме си кротко от великолепната сливова ракия и си говорехме. Няма да възпроизвеждам целия разговор, а само части от него.
Бяхме стигнали до момента, когато Яни дремеше, два колежки си говореха за унисекса във философски план като възможен вариант за развитието на човечеството, а Нено ме водеше за носа с някаква термодинамична теория за възникването на раковите образувания. Вече не мога да си спомня същността на тази теория, но тогава ми беше много интересно. И ми звучеше съвсем убедително.
По едно време в стаята влезе колега, студент по биология. От няколкото бегли засичания знаех какво има в главата си и в какви форми го вади оттам. Не ми беше интересен, защото от устата му излизаха само думи, които вече бях чел и чувал.
Никой не се зарадва особено на появата му. Но и никой не му изръмжа. Беше удобна мишена за остроумия даже и на посредствен заядливец. Първото нещо, което щеше да направи — да откаже ракията. Защото, алкохолът…
Така и стана.
Все пак човекът приседна и си наля някакъв сок. Скромно отказа да си вземе кюфте. И с това предизвика първата реплика на Нено. Той обясни, че понякога нямал нищо против скромните. Особено когато кюфтетата са малко.
Кюфтетата въобще не бяха малко, Нено не беше стиснат и това си беше чиста проба заяждане.
За да дам насока на разговора, подхвърлих, че Нено не е прав. Доста нависоко в ценностната скала стои споделеният с ближния хляб. Защо да не поставим там и споделеното кюфте?
Ася, една от колежките спря за момент сладката приказка с приятелката си и ни погледна с онзи типичен поглед на жена, която гледа на мъжете край себе си като пораснали деца.
— Момчета, не бъркате ли процеса на хранене с тематика от философията. Погледнете на въпроса по-прагматично. Ако има някакъв проблем, той е чисто технологичен. Казали са го хората, че човек е това, с което се храни. И с това се изчерпва цялата сложност на темата.
Нено веднага се съгласи показно с нея:
— Така е. Права е госпожицата. Ако ядеш краставици, ставаш на краставица. Ако ядеш пъпеши — ставаш пъпеш. Ако гризкаш телешко — ставаш теле и така нататък.
Яни излезе за момент от дрямката си с реплика:
— Щом е така, ставам канибал. Ще ям само хуманисти и интелектуалци… — и отново задряма.
Ася махна с ръка. Жестът можеше да бъде изтълкуван най-общо като: „Абе, трошете си главите, като не разбирате какво ви се говори!“
Биологът изтърпя думите, чрез които се отичаше дребнотемието на въпроса. Явно се интересуваше от темата в по-философски план. Оцени подадената ръка и се съгласи с мен, като приравни и по някаква своя си скала комата и кюфтето. Не се усети, че това е пас, подаден не към него.
Нено попита разсеяно:
— По коя класификация оценявате така високо тия обикновени продукти, предназначени за гладния търбух?
Биологът го погледна с чувство за превъзходство.
— По една по същество общовалидна класификация на стойностите. Която отчита и материалната, и нематериална същност на нещата.
Нено хвана с два пръста, нежно, едно кюфте, хапна си от него и подхвърли:
— Няма абсолютна класификация на стойностите.
Биологът все още не можеше да се отърве от чувството си за превъзходство.
— Човешката цивилизация е съумяла да си изработи елементарните ориентири.
— Ъхъ… — съгласи се Нено и сладко се облиза. — Така е. Ама според коя отправна точка именно човешката цивилизация е основата на света? Тази цивилизация се напъва да осмисля сама себе си и си прави вътрешна подредба. Но тази подредба не е абсолютната подредба на космоса. Човекът бил любимец Божи, негово съвършено творение… Вие насила ще ме направите атеист, бе! Може ли дядо Боже да е толкова глупав, та да вземе да се възхищава точно на тая вредна твар — човека?