Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
— Странно наистина! — отговори дон Хуан. — То трябва да е минало вече оттук!
— Може би — отговори Карлос. — Но работата няма да се провали, ако се забавим един час. Да видим най-напред докъде са стигнали ония храбри войници. Искам да узная това, преди да изоставим главния път. Напред, и то по-бързо!
Всички пришпориха конете си в лек галоп, предвождани както и досега от ловеца на бизони. Той продължаваше да оглежда местността от двете страни, за да види дали някакви следи не се отделят от пътя, по който се движеха.
Тук-таме се виждаха отдавнашни пресечки на пътя. По тях не се забелязваха пресни конски следи и той не забави ход, за да ги разгледа.
След двадесетминутно препускане дружината спря до брега на Пекос, пред самия брод. Явно беше, че и войниците бяха спрели тук и се бяха върнали, без да преминат реката.
— Но преди два дни — каза ловецът — са преминали отвъд добитък и ездачи. — Следите личаха още в калта.
Карлос мина с коня си през брода, за да разгледа и отсрещната страна. Още от пръв поглед видя, че никакви войници не са минавали реката; минали бяха само петдесетина глави добитък.
След като продължително и грижливо разглежда не само разкаляния бряг, но и платото, той даде знак на дон Хуан и на другите да минат реката и да се присъединят към него.
Когато дон Хуан пристигна, ловецът му каза многозначително:
— Amigo, имаш чудесни изгледи да си върнеш добитъка.
— Защо мислиш така?
— Защото тези, които са го откарали, на брой четирима, са били насам преди не повече от двадесет и четири часа, следователно животните не са много далеко оттук.
— Но отгде знаеш това?
— О, то е съвсем ясно — отговори спокойно ловецът. — Хората, откарали твоя добитък, са били на същите коне, които са оставили следите оттатък.
Карлос посочи пътеката, която се бе спрял да разгледа, и продължи:
— Много е вероятно да намерим стадото из склоновете на оная планина.
При тия думи той посочи няколко назъбени хребета, които се издаваха от ръба на Ляно Естакадо към платото. Изглеждаха на десетина мили от брода.
— Ще караме ли нататък? — запита дон Хуан.
Ловецът на бизони не отговори веднага. Явно беше, че не е решил още и продължава да обмисля в каква посока да тръгнат.
— Да — отговори най-после той с тържествен и решителен глас. — По-добре ще е да сме сигурни. Въпреки ужасните си подозрения може да греша. Може да греши и тя. Двете следи може все пак да се слеят.
Последните думи той каза само за себе си; макар че ги чу, дон Хуан не разбра смисъла им. Тъкмо когато щеше да помоли другаря си да му ги обясни, ловецът, събрал всичките си сили, пришпори коня си, извика на другите да го следват и препусна по следите на откарания добитък.
След десетина мили, изминати за по-малко от час, дружината навлезе в широк дол — част от равнината, която се вдаваше като дълбок залив в планинската част на високата степ. Когато навлизаха там, пред погледа им се разкри необикновено зрелище. Дъното на дола бе почерняло от лешояди. Стотици бяха накацали по скалите или се рееха във въздуха; стотици други прелитаха над равнината и пляскаха криле, сякаш се радваха на нещо. Долу се виждаха койот, по-едър вълк и сива мечка, които се движеха насам-натам, и се караха — при все че беше излишно да се карат, защото храна имаше предостатъчно за всички. На земята лежаха петдесетина трупа; когато ги наближиха, дон Хуан и каубоите му познаха труповете на откараните животни.
— Казах ти, че ще са тук, дон Хуан — заговори Карлос със задушаван от вълнение глас. — Но не очаквах такова нещо. Такъв дълбокомислен план! Добитъкът би могъл да се върне! А така… О, отвратителен негодник! Майка ми е права … той е, той е!
— Кой, Карлос? Кого имаш предвид? — запита дон Хуан, като се чудеше на странните, несвързани думи.
— Не ме питай сега, дон Хуан! Скоро ще ти кажа всичко скоро, не сега; главата ми е пламнала… сърцето ми гори; по-късно, по-късно! Тайната е разкрита. Сега зная всичко. Подозирах още отначало; видях го на фиестата; видях злия му разбойнически поглед, втренчен в нея. О, тиранино! Ще изтръгна сърцето ти! Хайде, дон Хуан! Антонио… другари! Подир мене по пътеката! Лесно се върви по нея! И зная где ще ни изведе т я… Много добре зная.
Напред!
Като заби шпори в хълбоците на коня, ловецът препусна обратно към брода на реката.
Изненаданата дружина заедно с дон Хуан, учуден като другите, пришпори конете и препусна след ловеца.
Не спряха пред брода. Карлос се втурна с коня си във водата и другите последваха примера му. Не спряха и когато стигнаха до пътечката, която водеше на север. Кучето хукна по нея, като лаеше от време на време; а дружината го следваше по петите.