Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)

В следния миг се показаха плещите и главата на един мъж: и капитан Робладо излезе на асотеата.

Поздравът, разменен с Вискара, показва, че това е първата им среща днес. И двамата бяха станали всъщност неотдавна; но за такива важни личности не беше много късно. Робладо току-що бе закусил и идваше на асотеата да изпуши една хаванска пура.

— Ха, ха, ха! — разсмя се той, докато палеше пурата си. — Какъв смешен карнавал беше! Ей богу! Едва можах да се измия от боята; а гласът ми не ще може цяла седмица да се оправи от крясъците! Никоя девойка не е била ухажвана и спечелена по такъв романтичен, необикновен начин! Нападение над овчари… отвличане и разгонване на овце, гдето им видят очите… отвличане и избиване на добитък, като в кланица … поваляне на старица … изгаряне на ранчо … три дни поход напред и назад … предрешаване като индианци… рев до прегракване… И цялата суматоха за някаква селска девойка — дъщеря на всеизвестна вещица! Ха, ха, ха! Прилича на глава от източен епос — за Аладин например, — само че девойката не е освободена с магия или от някой странствуващ рицар. Ха, ха, ха!

Думите на Робладо разкриват това, което е вече може би отгатнато — че неотдавнашните нашествия на „индианците“ бяха извършени от самия него и Вискара, за да прикрият отвличането на сестрата на ловеца. Индианците, които бяха откарали овцете и добитъка … нападнали асиендата на дон Хуан … подпалили ранчото и отвлекли Росита… бяха полковник Вискара, неговият офицер капитан Робладо, сержантът Гомес и един войник на име Хосе — друг любим довереник на коменданта.

Бяха само четиримата, защото сметнаха, че са достатъчно за отвратителното дело; а мълвата и страхът ги направиха предпазливи. Освен това колкото по-малко хора знаеха тайната, толкова по-добре. Това се дължеше на благоразумието или хитростта на Робладо.

Те бяха взели също така хитро предпазните мерки. Играта бе изиграна от начало до край с обмисляне и изпълнение, достойни за по-добра цел. Най-напред бяха нападнати овчарите по платото, за да се повярва, че наблизо има враждебни индианци. Пресидият изпрати разезди на разузнаване и все за заблуждение издаде възвания към жителите да бъдат нащрек. Последвалото внезапно нападение върху добитъка беше ясно доказателство, че в долината са идвали индианци. С този грабеж отвратителните кукери успяха да убият „с един куршум два заека“; защото независимо от главния си план задоволиха и дребнавата си жажда за мъст към младия ранчеро.

Избиването на добитъка му в дола имаше двойна цел. Първо — изпитваха задоволство от загубата, която му причиняват; а главната им подбуда беше да не могат животните да се върнат към селището. Ако се върнеха, след като са били отвлечени от индианци, работата щеше да изглежда подозрителна. Сега нападателите се надяваха, че вълците и лешоядите ще свършат работата си, преди някой да открие клането, а костите ще дадат повод само за предположения. Това беше много вероятно, защото едва ли някой би се осмелил да тръгне по тия краища, докато траеше страхът от индиански нападения. В тази посока нямаше никакво селище или път освен индианските пътеки.