Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Още докато изричаше следващите думи, херцогът почувства нелепо разочарование.
— Купих кошницата й само за да я спася от унижението, Елизабет, не за да обядвам с нея.
— Ейдриън, трябва! Ако не обядваш с нея, хората ще решат, че не одобрявам постъпката ти и че ревнувам. Ще стане скандал и ще развалиш цялата добрина, която току-що направи. Трябва.
Херцогът беше ужасен. Собствената му годеница го тласкаше в ръцете на друга жена — жена, която той противно на волята и на благородните си намерения продължаваше да желае. Разбира се, Елизабет не можеше да знае, че Никол е обсебила изцяло мислите му.
— Ще обядваме заедно с теб — решително заяви той, въпреки че намираше идеята за още по-ужасяваща от мисълта да обядва насаме с Никол.
— Не, не — каза също толкова решително Елизабет. — Аз съм твърде уморена. Дойдох тук още в ранни зори, за да помагам на майка ти в подготовката на пикника. Ако искаш довечера да вечерям с теб, Ейдриън, най-добре ще е да прекарам следобеда в пълна почивка.
— Тогава ще те отведа у вас.
— И ще оставиш Никол тук съвсем сама, та всички да й се присмиват? Не ставай глупав! Ще пратя каретата обратно. — Тя го дари с още една топла усмивка, после се обърна и махна с ръка на все още смаяната Никол.
Херцогът направи последен опит.
— Елизабет, ако си тръгнеш сега, хората ще решат, че си разстроена от това, което направих.
Елизабет се засмя весело. Беше в отлично настроение и всички можеха да видят това.
— Напротив, ще видят, че ти имам пълно доверие. А аз от своя страна ще се погрижа да изясня на всичките си приятели колко се радвам, че пое лейди Шелтън под закрилата си.
Думите й, естествено, го смутиха още повече. Имам ти пълно доверие. Колко грешеше Елизабет.
Много жени бе имало в живота му. От един джентълмен никога не се очакваше да е верен на своята съпруга, да не говорим на годеницата си, и почти всеки имаше метреса. Метресите не бяха от висшата класа, така че нямаха никакво значение. Това бе приемливо, дори препоръчително. Всеизвестно бе, че благородните дами са щастливи съпрузите им да засищат нуждите си другаде, защото са твърде изнежени, за да понасят мъжките апетити, освен с цел продължаване на рода. Ала с жена като Никол Шелтън подобна изневяра изобщо не беше приемлива. Тя накърняваше не само доверието на Елизабет в него, а и моралния кодекс, с който се съобразяваха всички благородници. Лейди Никол Шелтън бе съвсем друго нещо, защото също беше аристократка.
Ейдриън съпроводи Елизабет през тълпата, опитвайки се да не мисли за нищо. Не му се удаде. Сърцето му биеше като обезумяло, а вниманието му не бе насочено към неговата годеница, не и по начина, по който би трябвало да бъде. Умът му бе изцяло зает с високата, тъмнокоса жена, която стоеше в далечния край на поляната.
— До довечера, Ейдриън — каза Елизабет, когато стигнаха до каретата му.
Херцогът кимна, помогна й да се качи и нареди на кочияша да я откара у дома. Сетне се отдръпна, за да стори път на каретата и изпрати с принудена усмивка Елизабет, която му махна за последно с ръка.
Никол проследи с поглед заминаването им, все още неспособна да възприеме случилото си. Защо бе купил кошницата й, и то за такава невероятна сума? Как бе могъл да стори подобно нещо пред очите на Елизабет, и какво би могло да означава това? Повтаряше си, че не бива да се самозаблуждава, ала чувствата й бяха твърде силни и всички предупреждения на разума й оставаха напразни.
Сега той си отиваше. Никол не можеше да откъсне очи от двамата. Все още беше под дебелото, високо дъбово дърво, където стоеше още от началото на търга. Разбира се, че ще си отиде, какво друго е очаквала? Да дойде и да я отведе със себе си, както бяха сторили другите млади мъже със своите дами? Още ли хранеше глупави романтични илюзии за него? Още ли беше такава глупачка?
Реджина я хвана за ръката, припомняйки й, че продължава да стои до нея.
— Не мога да повярвам — прошепна възбудено тя. — Херцог Клейбъроу купи обяда ти. О, Никол! Това е страхотно! Така той показа на всички, че не могат да си играят с теб!
Разтреперана, Никол с мъка съумя да се усмихне. Това ли означаваше постъпката му? Или… възможно ли бе да означава нещо повече? Надежда трепна в сърцето й, колкото и да се мъчеше да я потисне. Реджина нямаше представа колко пъти е била в прегръдките му, колко малко й е оставало да му се отдаде, сгоден или не. Може би, само може би… Не, нямаше смелост да довърши мислите си.
— Лорд Хортънс те чака. Върви, аз ще се прибера у дома и ще изпратя каретата обратно да те вземе.