Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
— Учтивост.
— Към тях? — Дорегарай посочи присъстващите с широк жест. — Повярвай ми, не си струват усилията. Тази високомерна, завистлива и извратена банда няма да оцени учтивостта ти, а просто ще я приеме за сарказъм. С тях, вещерю, трябва да се държиш по собствения им маниер — грубо, арогантно, неучтиво и тогава може и да ги впечатлиш. Ще изпиеш ли чаша вино с мен?
— От разреденото, което предлагат тук? — усмихна се мило Гералт. — С огромно отвращение. Но ако на теб ти харесва… ще се помъча.
Наострили уши от своята маса, Сабрина и Марти изсумтяха. Дорегарай им хвърли пълен с презрение поглед, извърна се, чукна с чашата си бокала на вещера и се усмихна, този път искрено.
— Едно на нула за теб — призна магьосникът с лекота. — Бързо се учиш. По дяволите, къде си натрупал тези идеи, вещерю? По пътищата, където все още преследваш изчезващи видове? За твое здраве. Няма да повярваш, но си един от малцината в тази зала, за които бих вдигнал такъв тост.
— Наистина ли? — Гералт отпи от виното и деликатно млясна, оценявайки вкуса. — Въпреки факта, че работя за изтребването на изчезващи видове?
— Не се хващай за думата. — Магьосникът дружелюбно го потупа по рамото. — Банкетът едва е започнал. Сигурно ще ти се лепнат още няколко личности, така че си пести язвителните забележки. Що се отнася до занаята ти… Ти, Гералт, поне имаш достатъчно достойнство, за да не се окичваш с трофеи. А погледни наоколо. Е, по-смело, зарежи етикета, те обичат да бъдат гледани.
Вещерът послушно се вторачи в бюста на Сабрина Глевисиг.
— Погледни. — Дорегарай го хвана за ръкава и посочи с пръст към минаващата покрай тях магьосница, облечена с развяващ се тюл. — Пантофки от кожата на рогата агама. Видя ли?
Гералт кимна. Неискрено, защото беше видял само онова, което по принцип би трябвало да се скрива от прозрачния тюл.
— Или виж, скална кобра. — Магьосникът безпогрешно разпозна поредните минаващи през залата пантофки. Модата, която беше скъсила роклите на педя над глезена, облекчаваше задачата му. — А там… Бял легван, Саламандър. Виверн. Очилат кайман. Василиск… Всичките са влечуги, застрашени от изчезване. По дяволите, нима не могат да носят обувки от телешка или свинска кожа?
— Ти, както винаги, за кожите, Дорегарай? — попита Филипа Ейлхарт, спирайки до тях. — За кожарство и обущарство? Каква тривиална и безвкусна тема.
— За едни е безвкусна, за други не е — презрително се намръщи магьосникът. — Имаш чудесно украшение на роклята, Филипа. Ако не се лъжа, диамантен хермелин? Много изящно. Сигурно знаеш, че този вид е изтребен напълно преди двайсет години — заради великолепната му кожа?
— Преди трийсет — поправи го Филипа, поглъщайки една след друга последните скариди, които Гералт така и не беше успял да изяде. — Знам, знам, този вид незабавно би възкръснал, ако бях казала на моделиерката ми да обшие роклята ми с кълчища. Помислих за това, но кълчищата не пасваха по цвят.
— Да отидем до масата от онази страна на залата — предложи безгрижно вещерът. — Видях там голяма чиния с черен хайвер. И тъй като лопатоносата есетра също е почти напълно изчезнал вид, трябва да побързаме.
— Хайвер в твоята компания? Мечтала съм си за това. — Филипа запърха с мигли и го хвана под ръка. Ухаеше възбуждащо на канела и ароматното растение нард. — Да вървим незабавно. Ще ни правиш ли компания, Дорегарай? Не? Е, тогава всичко хубаво, забавлявай се добре.
Магьосникът изсумтя и се извърна. Сабрина Глевисиг и червенокосата й приятелка съпроводиха тръгващите си с погледи, по-отровни от онези на застрашените от изчезване каменни кобри.
— Дорегарай шпионира за крал Етайн от Цидарис — промърмори Филипа, безцеремонно притискайки се към Гералт. — Бъди предпазлив. Всичките тези влечуги и кожи са встъплението, с което започват разпитите му. А Сабрина Глевисиг се вслушваше толкова внимателно…
— … Защото шпионира за Хенселт от Каедвен — довърши вместо нея Гералт. — Знам, ти ми спомена. А онази червенокосата, приятелката й…
— Не е червенокоса, боядисала си е косата. Какво, да не си ослепял? Това е Марти Содергрен.
— А тя за кого шпионира?
— Марти? — Филипа се разсмя, зъбите й проблеснаха между ярко начервените устни. — За никого. Марти не се интересува от политика.
— Интригуващо. Мислех, че всички тук шпионират.
— Мнозина, но не всичките — присви очи магьосницата. — Не и Марти Содергрен. Марти е лечителка. И нимфоманка. Ах, гръм и мълния, виж! Изяли са целия хайвер! До последното зрънце! Изяли са и кейка. И какво ще правим сега?