Аз, вещицата

Подхванаха по-ведри теми и след вечеря се качиха на горния етаж. Демонът бе разделил една от многото приемни на хижата на всекидневна и спалня. В дневната имаше голяма стара дъска за шах с изящни фигури от абанос и слонова кост, които би трябвало да са в музей под защитно стъкло, а не в проветрива ловна хижа. Също като ядрено-магнитния резонанс и те бяха подарък от Матю.

Приятелството им бе укрепнало през годините благодарение на много дълги вечери като тази. Веднъж вампирът започна да разказва на Хамиш преживяванията си от миналото. Сега вече Хамиш знаеше почти всичко за Матю Клермон, а и той бе единственото същество, което не се боеше от мощния му демоничен интелект.

По традиция Хамиш седна зад черните фигури.

— Довършихме ли последната си партия? — попита Матю, като се престори, че подредената дъска го е изненадала.

— Да. Ти победи — отвърна кратко Хамиш и си спечели една от редките широки усмивки от приятеля си.

Двамата започнаха да движат фигурите. Матю не бързаше, а Хамиш беше трескав и решителен, когато дойдеше неговият ред. Чуваше се само пукането на огъня и тиктакането на часовника.

След час Хамиш пристъпи към последния етап от своя план.

— Имам въпрос. — Произнесе го внимателно, наблюдавайки поредния ход на приятеля си. — Дали искаш вещицата заради самата нея, или заради властта, която има над ръкописа?

— Не искам силата й! — изригна Матю и направи грешен ход с коня си, от който Хамиш веднага се възползва. Наведе глава и заприлича повече отвсякога на ренесансов ангел, задълбочен в някаква райска мистерия. — Господи, и аз не знам какво искам.

Хамиш стоеше неподвижен, доколкото му бе възможно.

— Мисля, че знаеш, Матю.

Матю премести пешка без да отговори.

— Останалите същества в Оксфорд — продължи Хамиш — скоро ще разберат, ако вече не са разбрали, че се интересуваш не само от старинната книга. Каква е крайната ти цел?

— Не знам — прошепна вампирът.

— Любов? Да пиеш от кръвта й? Да я накараш да те харесва?

Матю изръмжа.

— Впечатляващо — подхвърли отегчено Хамиш.

— Има много неща, което не разбирам в тази история, Хамиш, но за три съм сигурен — подчерта Матю и взе чашата с вино от пода. — Няма да се поддам на жаждата за кръвта й. Не искам да контролирам силата й. И със сигурност не желая да я направя вампир. — И потръпна от мисълта.

— Значи остава любовта. Е, получи отговора, който търсеше. Наистина знаеш какво искаш.

Матю отпи от виното.

— Искам нещо, което не бива, и жадувам за някого, когото не мога да имам.