Аз, вещицата

— Това е изгубената книга — каза мрачно Матю. — Сигурен съм.

Като повечето свръхестествени същества и Хамиш бе чувал тези истории. Според една от версиите вещиците откраднали безценната книга от вампирите. В нея била описана тайната на безсмъртието. Според друга хипотеза вампирите присвоили древната магическа книга и после я загубили. Трети пък казваха, че това изобщо не била магическа книга, а описание на основните черти на четирите хуманоидни вида на земята.

Матю имаше собствена теория за съдържанието на книгата. Обяснение защо вампирите са толкова трудни за убиване и ранна история на човечеството и свръхестествените същества. Но това бяха само малка част от подозренията му.

— Наистина ли вярваш, че това е твоята книга? — попита демонът. Когато Матю кимна, Хамиш въздъхна дълбоко. — Нищо чудно, че вещиците са клюкарствали. Как са разбрали, че Даяна я е намерила?

Матю се обърна към него със свирепо изражение.

— Кой знае, пък и на кого му пука? Проблемите започнаха, защото не могат да си държат устите затворени.

Хамиш пак си припомни, че Матю и семейството му никак не обичат вещиците.

— Не бях единственият, който ги чу в неделя. Чуха ги и други вампири. След това демоните надушиха, че се случва нещо интересно, и…

— И сега Оксфорд е пълен със свръхестествени същества — довърши мисълта му демонът. — Каква бъркотия. Не започва ли скоро семестърът? Тогава ще започнат да прииждат и хората. Скоро ще започнат да се стичат към града.

— Стана още по-зле. — Лицето на Матю бе мрачно. — Ръкописът не само е бил загубен, но и омагьосан, а Даяна е развалила тази магия. След това е върнала книгата в библиотеката и не е проявила повече никакъв интерес към нея. Аз не съм единственият, който я чака да я вземе отново.

— Матю — попита Хамиш напрегнато, — да не би да я пазиш от другите вещици?

— Тя сякаш няма представа за собствената си сила. Така се излага на риск. Не мога да им позволя да я докопат. — Изведнъж Матю стана притеснително уязвим.

— О, Мат — възкликна демонът и поклати глава. — Не трябва да заставаш между Даяна и себеподобните й. Така ще създадеш още повече проблеми. Освен това — продължи той, — никоя вещица няма да прояви открита агресия към член на семейство Бишъп. Родът й е стар и уважаван.

В днешно време свръхестествените същества вече не се избиваха помежду си, освен при самозащита. Агресията не се приемаше добре по целия свят. Матю бе разказвал на Хамиш как е било едно време, когато ги раздирали кървави вражди и вендети, които привличали вниманието на обикновените хора.

— Демоните са дезорганизирани, а вампирите няма да посмеят да ме дразнят. Но на вещиците не може да се има доверие. — Матю се изправи и занесе виното си до камината.

— Остави Даяна Бишъп на мира — посъветва го Хамиш. — Пък и ако този ръкопис е омагьосан, няма да можеш да го прочетеш.

— Ще мога, ако тя ми помогне — отбеляза Матю измамно спокойно, взрян в огъня.