Аз, вещицата

— Не мисля — отвърнах. — Виждаха се само алхимични илюстрации.

— Какво друго? — Леля ми знаеше, че видимото беше само началото, когато ставаше въпрос за омагьосани книги.

— Някой е омагьосал текста. Буквите едвам прозираха — имаше много слоеве текст, които се движеха под повърхността на страницата.

Чух как в Ню Йорк Сара остави чашата си.

— Това преди или след появата на Матю Клермон се случи?

— Преди — прошепнах.

— И ти реши, че не е важно да споделиш това с нас, когато ни спомена, че си се запознала с вампир? — Сара изобщо не прикриваше гнева си. — В името на богинята, Даяна, не може да си толкова безразсъдна. Как е била омагьосана тази книга? И не ми казвай, че не знаеш.

— Миришеше странно. Струваше ми се, че нещо не е наред. Отначало не можех да повдигна корицата. Сложих дланта си върху нея. — Обърнах ръката си в скута, когато си припомних как с ръкописа моментално се разпознахме, и почти очаквах да видя блясъка, за който говореше Матю.

— И? — подкани ме Сара.

— Усетих парене по ръката си, после въздъхнах и… се успокоих. Почувствах я под кожата и дървената рамка.

— Как успя да развалиш магията? Каза ли някакво заклинание? За какво мислеше в този момент? — Любопитството на Сара вече бе напълно събудено.

— Не използвах магия, Сара. Книгата ми трябваше за изследванията ми и просто поставих дланта си върху нея, това беше всичко. — Поех дълбоко дъх. — След като я отворих, си водех записки, а после я затворих и я върнах.

— Върнала си я!? — Чу се силно трополене, телефонният апарат на Сара бе паднал на пода. Премигнах и отдалечих слушалката от ухото си, но въпреки това цветистите й ругатни достигнаха до мен.

— Даяна? — обади се тихо Ем. — Там ли си?

— Да — отвърнах троснато.

— Даяна Бишъп, ти не си толкова глупава. — Гласът на Сара бе пълен с упрек. — Как си могла да върнеш нещо омагьосано, ако не си го проучила напълно?

Леля ме бе научила как да познавам омагьосани предмети и какво да правя с тях. Трябва да избягваш да ги докосваш и местиш, докато не разбереш как действа магията им. Някои магии бяха деликатни, а много от тях имаха вградени защитни механизми.

— И какво трябваше да направя, Сара? — Започвах да говоря отбранително. — Да откажа да си тръгна от библиотеката, докато не я изследвам ли? Беше петък вечер. Исках да се прибера.

— И какво стана, след като я върна? — попита строго Сара.

— Атмосферата стана малко странна — признах си. — И ми се стори, че библиотеката като че ли за миг се сви.

— Когато си върнала книгата, магията се е активирала отново — отсъди Сара. И пак изруга. — Малко вещици са достатъчно способни да направят магии, които автоматично се активират отново, след като са развалени. Това не е дело на аматьор.

— Тази енергия ги е привлякла в Оксфорд — досетих се. Внезапно всичко ми се проясни. — Причината е, че съм отворила ръкописа. И че магията се е активирала отново. Не само на урока по йога имаше свръхестествени същества, Сара. В Бодлианската библиотека съм заобиколена от вампири и демони. Клермон дойде в библиотеката в понеделник вечерта с надеждата да зърне ръкописа, след като чул как две вещици си говорили за него. До вторник там се напълни със свръхестествени същества.