Аз, вещицата

Нито една от нас не вярваше, че това е възможно.

— Няма да бягам.

— Това няма да е бягство — възрази Ем.

— Напротив. — Нямаше да показвам и най-малкия признак на страх, докато Матю Клермон бе наоколо.

— Той не може да е постоянно с теб, скъпа — каза тъжно Ем, след като чу мислите ми.

— Дори не бива — добави мрачно Сара.

— Нямам нужда от помощта на Матю Клермон. Мога и сама да се грижа за себе си — заявих аз.

— Даяна, този вампир не те пази от добро сърце — предупреди ме Ем. — Иска нещо от теб. Трябва да разбереш какво.

— Може би наистина се интересува от алхимия. Или пък е отегчен.

— Вампирите никога не се отегчават — каза строго Сара. — Не и когато са близо до кръвта на вещица.

Нищо не можеше да се направи срещу предразсъдъците на леля ми. Изкушавах се да й разкажа за заниманието по йога, където за повече от час бях напълно освободена от страховете си от другите свръхестествени същества. Но нямаше смисъл.

— Достатъчно — заявих непреклонно. — Матю Клермон няма да бъде допуснат по-близо до мен, а вие не се тревожете, повече няма да докосвам омагьосани ръкописи. Но в никакъв случай няма да си тръгна от Оксфорд и това е окончателното ми решение.

— Добре — съгласи се Сара. — Но оттук не можем да направим кой знае какво, ако нещата се объркат.

— Знам, Сара.

— И когато следващия път в ръцете ти попадне нещо омагьосано — независимо дали си го очаквала или не — дръж се като вещица, каквато си, а не като тъпо човешко същество. Не се прави, че не го забелязваш, нито си казвай, че си въобразяваш. — Доброволното невежество и пренебрежението към свръхестественото бяха най-големите грехове за Сара. — Отнасяй се към него с уважение и ако не знаеш какво да правиш, потърси помощ.

— Обещавам — съгласих се набързо, защото исках вече да затварям. Но Сара не бе приключила.

— Никога не съм мислила, че ще дойде ден, в който една Бишъп ще разчита на вампир да я защитава, вместо да се обърне към собствената си сила — продължи тя. — Майка ти сигурно се преобръща в гроба си. Така става, като се отказваш от това, което си, Даяна. Озовала си се в страхотна бъркотия само защото си мислиш, че можеш да загърбиш наследството си. Така не се прави.

Горчивината на Сара продължи да трови атмосферата и в моята стая дълго след като затворих телефона.

На следващата сутрин започнах деня с няколко упражнения за разтягане от йога, а след това си направих чай. Неговият аромат на билки и ванилия ми подейства успокоително. В напитката имаше точно толкова кофеин, колкото ми трябваше, за да не задрема следобед, но да не ми попречи да спя през нощта. След като листенцата се накиснаха, увих чайника с хавлиена кърпа, за да запазя топлината, и го отнесох до креслото край камината, на което сядах, когато исках да се отдам на задълбочени размишления.