Аз, вещицата

Хамиш бързо направи своите петнайсет удара. Матю постави още една топка на масата и взе тебешира, за да запише резултата.

— Значи просто ей така влезе там и я заговори? — Демонът вкара в джобовете всички три топки с един удар.

— Отидох специално, за да я намеря, да. — Матю наблюдаваше как Хамиш обикаля масата. — Бях любопитен.

— И тя зарадва ли ти се? — попита внимателно Хамиш и изпълни още един сложен удар. Знаеше, че вампирите, демоните и вещиците рядко общуват. Предпочитаха да се движат в тесни кръгове от себеподобни. Приятелството му с Матю бе рядкост и демоните от обкръжението му смятаха, че е чиста лудост да допуска толкова близо до себе си вампир. Във вечери като тази започваше да си мисли, че имат известно право.

— Не точно. Даяна отначало се уплаши, въпреки че срещна погледа ми без да мигне. Очите й са необикновени — сини със златни, зелени и сиви нюанси — замечта се Матю. — После искаше да ме удари. Миришеше на гняв.

Хамиш едвам потисна смеха си.

— Звучи ми като логична реакция на вампирска засада в Бодлианската библиотека. — Реши да бъде мил с Матю и да му спести мнението си. Удари жълтата топка, тя прескочи червената, като леко я закачи, колкото да се търколи леко напред и да се блъсне в жълтата. — По дяволите — простена той. — Фал.

Матю се върна на масата, вкара още няколко топки и опита няколко спонда.

— Виждахте ли се извън библиотеката? — попита Хамиш, когато вампирът възвърна спокойствието си.

— Не се виждаме често, дори и в библиотеката. Аз сядам в единия край, тя — в другия. Водих я обаче на закуска. И в „Старата ложа“, за да я запозная с Амира.

Хамиш едвам си държеше устата затворена. Матю се бе срещал с години с някои жени, без да ги води в „Старата ложа“. И защо сядат в различни краища в библиотеката?

— Няма ли да ти е по-лесно да сядаш в библиотеката до нея, щом толкова те интересува?

— Не ме интересува тя! — Стикът на Матю блъсна злобно бялата топка. — Искам ръкописа. Опитвам се да го докопам от над сто години. А тя просто си подава заявката, и ето ти го. — В гласа му се прокрадна завист.

— Какъв ръкопис? — Хамиш полагаше всички усилия да бъде търпелив, но този разговор вече ставаше непоносим. Матю му даваше на час по лъжичка. За демоните, които имаха бързи умове, беше мъчително да разговарят със същества, за които най-малката значима единица за време беше десетилетието.

— Алхимична книга на Елиас Ашмол. Даяна Бишъп е високо уважаван историк на алхимията.

Матю отново сбърка, защото удари топките прекалено силно. Хамиш ги пренареди и продължи да отбелязва точки, докато приятелят му се успокои. Накрая влезе Джордан, за да им съобщи, че питиета им ги очакват на долния етаж.

— Какъв е резултатът? — Хамиш надникна към изписаните с тебешир цифри. Знаеше, че е спечелил, но беше възпитано да попита. Или поне така твърдеше Матю.