Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
„Типично за Матю“, помисли си Сара с усмивка.
От страниците стърчеше листче. То я отведе на страницата с посвещението. „На скъпия ми и много почитан приятел Матю Ройдън.“ Сара се взря по-внимателно и видя малка избледняла рисунка на ръка с разръфан маншет, която настоятелно сочеше към името, а отдолу със старо кафяво мастило бе написано числото 29.
Тя се подчини и отгърна на двайсет и девета страница. Очите й се замъглиха от сълзи, когато започна да чете.
Думите извикаха образа на богинята Диана — ясен, ярък и непокорен. Край лицето й се виждаха прозрачни криле, а шията й бе богато украсена със сребро и диаманти. От огърлицата й висеше един-единствен червен рубин, който на фона на бледата й кожа приличаше на капка кръв.
В работната стая на изгрев-слънце той й бе обещал да намери начин да й съобщи, че Даяна е добре.
— Благодаря ти, Матю. — Сара целуна книгата и бележката и ги хвърли в празното огнище. Произнесе заклинание, с което запали огън. Хартията пламна бързо и краищата на книгата се нагънаха.
Тя се взира известно време в огъня, след това излезе, остави предната врата отключена и повече не се обърна назад.
След като вратата се затвори, от комина върху горящата хартия падна старинно сребърно ковчеже. От него се изсипаха две стъкленици с кръв и живак се завъртяха върху повърхността на пламналата книга, преди да паднат до решетката. Просмукаха се през мазилката на камината и поеха към сърцето на къщата. Когато го достигнаха, къщата въздъхна с облекчение и от нея се разнесе забравен и забранен аромат.
Сара пое дълбоко хладния нощен въздух, докато се качваше в караваната. Сетивата й не бяха достатъчно изострени, за да доловят уханията на канела и трънка, на орлови нокти и лайка, които се стелеха наоколо.
— Всичко наред ли е? — попита спокойно Ем.
Сара се пресегна над клетката на Табита и стисна коляното й.
— Напълно.
Фей завъртя ключа и пое по алеята към черния път, който щеше да ги отведе на магистралата. Заговориха къде да спрат да закусят.
Четирите вещици бяха прекалено далеч, за да видят промяната в атмосферата около къщата, когато стотици нощни същества вдъхнаха смесената миризма на вампир и вещица, както и бледозелените облачета на двата призрака в стаята до кухнята.
Бриджит Бишъп и бабата на Даяна гледаха след отдалечаващото се превозно средство.
„Какво ще правим сега?“, попита бабата на Даяна.
„Каквото винаги сме правили, Джоана — отвърна Бриджит. — Ще помним миналото и ще очакваме бъдещето.“