Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Не опитвай, а просто го направи — каза дрезгаво Хамиш. — Между другото, ще си загубиш топа.
Двамата трудно върнаха вниманието си към партията и продължиха да играят до малките часове, когато Джордан донесе кафе за Хамиш и бутилка порто за Матю. Икономът прибра счупената чаша без да коментира, а Хамиш го прати да си ляга.
Когато Джордан излезе, демонът огледа дъската и направи последния си ход.
— Шах и мат.
Матю въздъхна, облегна се назад в креслото си и се взря в дъската. Царицата му бе заобиколена от собствените му фигури — пешки, офицер и кон. А в другия край на полето царят му бе матиран от някаква жалка пешка. Играта свърши, той загуби.
— В играта има по-важни неща от това да защитаваш царицата си — каза Хамиш. — Защо ти е толкова трудно да запомниш, че само царят е незаменим?
— Царят просто си седи и се мести с по едно квадратче. Царицата се движи толкова свободно. По-скоро бих изгубил партията, отколкото да предам свободата й.
Хамиш се почуди дали говори за шаха или за Даяна.
— Тя струва ли си такава цена, Мат? — попита той тихо.
— Да — потвърди Матю, без да се замисли. Взе бялата царица и я стисна между пръстите си.
— И аз така си помислих — каза Хамиш. — Сега не го осъзнаваш, но имаш късмет, че най-после си я открил.
Очите на вампира блеснаха и устните му се повдигнаха в крива усмивка.
— А дали тя е извадила късмет, Хамиш? Дали е добре за нея, че същество като мен я преследва?
— Това зависи изцяло от теб. И запомни — никакви тайни. Не и ако я обичаш.
Матю се вгледа в спокойното лице на царицата и пръстите му се обвиха покровителствено около малката изящна фигурка.
Все още беше в ръката му, когато слънцето изгря и дълго след като Хамиш си легна.
10.
Влязох в квартирата си, като все още се опитвах да се отърся от ледения студ, който погледът на Матю остави по раменете ми. Телефонният секретар ме посрещна с примигващо червено число 13. Имах още девет съобщения в гласовата поща на мобилния си. Всичките бяха от Сара и отразяваха нарастващата й тревога за това, което шестото й чувство й подсказваше, че се случва в Оксфорд.
Нямах сили да се изправя срещу проницателната си леля. Намалих звука на телефонния секретар, изключих звъненето и на двата телефона и със сетни сили пропълзях в леглото си.
На следващата сутрин минах покрай портиера на път за сутрешния си крос. Фред размаха към мен пачка съобщения.
— Ще ги взема по-късно — извиках му и той вдигна палец в знак, че ме е разбрал.
Стъпките ми отекваха по познатите черни пътеки през полята на север от града. Упражнението ми помагаше да потисна вината, че не се обадих на леля си, и пъдеше спомена за хладното лице на Матю.
Върнах се в колежа, взех съобщенията и ги хвърлих в коша. След това се подготвих за неизбежното обаждане вкъщи с любимия ми ритуал за почивните дни — сварих си яйце, направих си чай, събрах прането, подредих купчината книжа, разхвърляни почти из цялата къща. След като пропилях почти цялата сутрин в тези занимания, нямаше какво друго да правя, освен да се обадя в Ню Йорк. Там беше рано, но нямаше как да сваря когото и да било в леглото.
— Какви ги вършиш, Даяна? — попита Сара веднага след като й казах „ало“.
— Добро утро, лельо. — Седнах на креслото до неработещата камина и си подпрях краката на близката полица за книги. Разговорът нямаше да е кратък.
— Не е добро утрото — отвърна троснато Сара. — Побъркахме се. Какво става?
Ем вдигна другата слушалка.
— Здрасти, Ем — поздравих и нея и кръстосах стъпалата си. Разговорът щеше да е много дълъг.
— Онзи вампир притеснява ли те? — попита тревожно Ем.
— Не точно.
— Знаем, че се виждаш с демони и вампири — намеси се нетърпеливо леля ми. — Да не си се побъркала или нещо наистина лошо се случва?
— Не съм се побъркала и нищо лошо не се случва. — Последното беше лъжа, но кръстосах пръсти и се помолих да ми се размине.
— Наистина ли си мислиш, че можеш да ни заблудиш? Не можеш да лъжеш вещица! — възкликна Сара. — Изплюй камъчето, Даяна.
Планът ми се провали.
— Остави я да говори, Сара — намеси се Ем. — Ние имаме доверие на Даяна, че ще вземе най-правилните решения, забрави ли?
Последвалото мълчание ми даде да разбера, че двете не са единодушни по този въпрос.