Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Нали не сте имали нежелани посещения? — попита Реми.
— Не, не! И това не ме притеснява. С Лангдън и тримата му приятели, които дебнат някъде наоколо, с алармената система и с Хенри съм в пълна безопасност. Да не говорим, че стрелям фантастично с пистолет.
— Ето нещо общо между двете ви с Реми — засмя се Сам.
— Вярно ли е, Реми, и ти ли си стреляш добре?
— Не бих казала…
Ивет се наведе и я потупа по коляното.
— Някой път, когато имаш повече време, ще идем да постреляме заедно, по момичешки. В Ментон, недалеч оттук, има чудесен клуб със стрелбище на закрито. Да се върнем на нашия руски злодей. Той много се интересуваше от гробницата на Арно на Елба. Предполагам и вие за това сте дошли?
— Да — потвърди Реми.
— Нищо не му казах. Подозирам, че вече е бил там и е останал разочарован, затова и се държа толкова зле.
— Какво имате предвид?
Ивет се наведе към тях и сниши заговорнически глас:
— Преди няколко години имаше вандалски прояви на Елба: бяха просто някакви полудели тийнейджъри, но ме накараха да се замисля. Като се има предвид кой е Арно и колко… ревностни могат да бъдат някои наполеонофили, решихме да преместим саркофага му.
— Къде? — попита Сам. — Извън острова?
— О, не, там си е! Арно не би одобрил да го махнем от Елба. Не, намерихме друго гробище с празна крипта и го преместихме в нея. Там е на сигурно място. Предполагам, че искате разрешението ми да надникнете в саркофага? Затова сте тук, нали?
— Радвам се, че го казвате — усмихна се Сам. — Не бях сигурен какъв е етикетът, когато искаш нечие позволение да ровиш около останките на прадедите му.
Ивет махна пренебрежително с ръка.
— Не се притеснявайте! Убедена съм, че ще се отнесете с уважение. Каквото и да вземете, после ще го върнете, нали?
— Разбира се! — увери я Реми. — Макар че може би дори няма да е нужно. Казаха ни, че Арно бил погребан с някои лични вещи. Случайно да знаете какви са те?
— Не, за съжаление. Сигурна съм, че единственият човек, който е знаел, е била съпругата му, Мари. И мога да ви уверя, че саркофагът не е бил отварян след смъртта му. С удоволствие ще ви кажа къде е гробницата, но при едно условие.
— Само кажете!
— Да останете за вечеря.
— С огромно удоволствие — усмихна се Реми.
— Чудесно! Когато стигнете до Рио Марина на Елба, тръгвате на запад по СП26 към планината…
Глава 23
Елба, Италия
Сам гледаше как бръмбара лази по пръста му и по опакото на дланта му. Побутна го с другия пръст към шепата си и се надигна.
— Странно нещо е историята — обърна се той към Реми, която снимаше океана далеч под краката им.
— В какъв смисъл?
— Този бръмбар. Може да се окаже, че има връзка с онзи, от който Наполеон е правил мастило.
— Наплю ли те?
— Засега май не.
— Селма каза, че мастилото е направено от плюещ бръмбар.
— Не схващаш мисълта ми. Къде ти е чувството за романтика?
Реми свали фотоапарата и го погледна строго.
— Извинявай — каза той с усмивка, — забравих с кого говоря.
— Много добре те разбрах! — Тя погледна часовника си. — По-добре да тръгваме, вече е почти три. А и слънцето здраво прежуря.
Вечерята с Ивет Фурние-Демаре снощи продължи до късно. Изпиха три бутилки превъзходно вино и на края тя успя да ги убеди да анулират резервацията си в хотела и да пренощуват при нея. На другата сутрин закусиха на верандата с кафе, кроасани, пресен ананас и пържени яйца по френски с праз, чушки и мента, след което се отправиха към летището.
По причини, които нито Сам, нито Реми можеха да отгатнат, дневните полети до и от Елба се изпълняваха само от една компания, „Интер Скай“, която обслужваше три града: Фридрихшафен, Мюнхен и Цюрих. Другите два превозвача, „Скай Уърк“ и „Елбафлай“, предлагаха повече летища за заминаващите, но само през три дни от седмицата. Затова двамата се качиха на самолет на „Ер Франс“ от Ница до Флоренция, после взеха влака до Пиомбино и накрая — ферибота до Рио Марина на източния бряг на Елба.
Колата, която взеха под наем — компактна „Ланчиа Делта“ от 1991 г., — бледнееше пред луксозния „Порше Кайен“, но имаше климатик, а двигателят, колкото и да беше малък, работеше без проблеми.
Следвайки указанията на Ивет, Сам и Реми поеха към вътрешността на острова, преминавайки през няколко стари тоскански селца — Толиати, Сивера, Сан Лоренцо. Пътят се виеше през тучни хълмове и лозя, все по-високо в планината, докато свърши в края на един нос в източната част на острова.