Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Стиснаха ръката й и я последваха нагоре по стълбите към закритата веранда с ефирни завеси и столове от тиково дърво.
Под един от столовете лежеше голямо слабо куче с кафяво-черна козина. Щом видя Сам и Реми, то понечи да се изправи. Но меката заповед на господарката му: „Седни, Хенри“, веднага го върна обратно.
Настаниха се удобно и мадам Ивет Фурние-Демаре се усмихна:
— Май не изглеждам според очакванията ви? — рече тя.
— Честно казано, не, мадам…
— Ивет, моля.
— Ивет. Честно казано, никак дори — довърши Сам.
Тя се засмя и белите й зъби проблеснаха на слънцето.
— А ти, Реми, сигурно очакваше някоя достолепна дама, френска снобка, накичена с бижута, с пудел в едната ръка и чаша за шампанско в другата?
— Простете, но да, така е…
— О, за бога, не се извинявай! Това, което току-що описах, е по-скоро правило, отколкото изключение по тези места. Истината е, че съм родена в Чикаго. Учих няколко години в тамошно начално училище, преди родителите ми да се върнат в Ница. Те бяха обикновени хора — доста богати, но със семпъл вкус. Ако не бяха те, можеше и да се впиша в стереотипа, който сте очаквали.
На стълбите се появи Лангдън и остави на масичката табличка с кана студен чай и чаши.
— Благодаря ти, Лангдън.
— Няма за какво, мадам.
Той се обърна да си върви.
— Приятно изкарване довечера, Лангдън. И късмет!
— Благодаря, мадам.
Когато мъжът се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, Ивет се наведе напред и прошепна заговорнически:
— Лангдън се среща с една вдовица вече цяла година. Тази вечер ще поиска ръката й. Той беше един от най-добрите пилоти във „Формула 1“ в Монако.
— Така ли? — учуди се Сам.
— Да, много е известен.
— Простете за въпроса, но защо…
— Защо работи за мен ли? Заедно сме от трийсет години, още откакто се запознах с покойния си съпруг. Плащам му добре и взаимно се харесваме. Не е точно иконом, по-скоро… как е думата… в американския футбол биха го нарекли…
— Свободна защита?
— Да, точно така. Върши много неща. Преди да се пенсионира, е бил командос в Британските специални военновъздушни сили. Кораво момче. Както и да е, ще направим сватбата тук — стига тя да каже „да“, разбира се. И вие трябва да дойдете! Ще пийнете студен чай, нали? — Тя наля в чашите им. — Може да не е богаташка напитка, но аз го обожавам.
Сам и Реми поеха чашите си.
— И така, интересува ви Арно Лоран, моят пра-пра-много-прадядо, нали?
— Да — потвърди Реми. — Но може ли първо да попитам защо приехте да се срещнем?
— Чела съм за вас и вашите приключения, както и за благотворителната ви дейност. Възхищавам се на начина, по който живеете. С риск да прозвуча грубо, но има семейства, които са плашещо богати, толкова, че и да се мъчат, не биха могли да похарчат парите си, и пак нищичко няма да дадат на другите. Мен ако питате, колкото повече си стискаш парите, толкова повече те те стискат за гушата. Не сте ли съгласни?
— О, да! — потвърди Сам.
— Затова поисках да се срещнем. Знаех, че ще ми харесате, и бях права. Освен това ми стана любопитно каква роля има Арно във вашето приключение. То е такова, нали?
— В известен смисъл.
— Чудесно! Дали не бих могла да се включа по някое време? Прощавайте, много избързвам. Ще споделите ли с мен естеството на работата си?
Реми и Сам се спогледаха. Един поглед им беше достатъчен да се разберат. Инстинктите им рядко ги подвеждаха, можеха да се доверят на Ивет Фурние-Демаре.
— Натъкнахме се на една бутилка вино, много рядка, която може би е свързана с Арно…
— Изгубената изба на Наполеон?
— Ами… да. Може би.
— Това е невероятно! — засмя се Ивет. — Страхотно! Ако някой открие избата, това ще сте вие двамата. Разбира се, че ще ви помогна, с каквото мога. Знам, че ще постъпите, както е редно. Да се върнем на Арно. Честно казано, не сте първите, които питате за него. Преди няколко месеца някакъв мъж се обадил на адвоката ми…
— Разбрахте ли името му? — бързо попита Сам.
— Адвокатът ми го има, аз не го помня. Беше нещо руско, струва ми се. Както и да е, той беше доста настойчив, дори малко груб, затова отказах да се видя с него. По лицата ви виждам, че това не е без значение за вас. Знаете ли за кого говоря?
— Може би — отговори Сам. — Лично се сблъскахме с един руснак с доста лоши маниери и като се има предвид колко далеч бе готов да стигне, предполагам, че става дума за същия човек.