Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
8.
Хелън прекара следващите няколко часа в слушане на подробностите около пътуването на баща си и в настояване, че Лукас не й е гадже. Доста бързо схвана, че единственият начин да накара Джери да спре да задава въпроси за Лукас, беше вместо това да му задава въпроси за Кейт. А и освен това искрено искаше да узнае какво става между двамата. Джери упорито настояваше, че никога не са били нещо повече от приятели. Разочарована, че баща й очевидно все още бе ужасно наранен от изчезването на майка й, всичко, което Хелън искаше, бе да избяга горе в стаята си, за да помисли, но се налагаше първо да изчака да приключат с вечерята. Когато двамата с баща й приключиха с храненето, на което спориха колко сол му е позволено да сложи на яденето си и разговаряха за магазина, Хелън беше толкова изтощена, че едва не заспа седнала на ръба на ваната, докато си миеше зъбите.
На другата сутрин Хелън пропусна закуската, приготви си сама кутията с обяда и извика за довиждане на баща си от предната врата, още преди той да стигне до долу. Той се провикна след нея, докато тя скачаше в колата на Лукас, но тя се престори, че не го чува.
— Не трябва ли да изчакаме да видим какво иска? — попита я Лукас.
— Не. Хайде просто да тръгваме — каза тя малко прекалено бързо.
Лукас сви рамене и потегли, когато Джери успя да стигне до предната врата. Хелън му помаха, но знаеше, че ще чуе за това изпълнение по-късно. С подробности.
— Добре. Още съм нов по тези места, затова не познавам кафенетата. Къде има хубаво заведение от тази страна на острова? — попита Лукас.
— Аа… „Новинарският магазин“? — предложи Хелън, като сви рамене. — Обаче не мисля, че там ще можем да говорим.
— Какво ще кажеш за това? — каза той, като спря пред ресторант от някаква верига, популярен сред туристите.
Хелън трепна, но се съгласи. Имаше и други малки семейни ресторантчета, които можеха да изберат, но тя познаваше всички хора, които работеха в тези заведения. За този разговор имаше нужда от уединение.
Застанаха мълчаливо заедно на опашката, като изчакаха да седнат, преди да започнат да говорят. Хелън се опита да не зяпа Лукас, но беше трудно. Удивляваше се колко удобно, изглежда, се чувстваше той, където и да отидеше, сякаш целият свят му беше толкова близък и познат, колкото собствената му стая.
Опита се да го наблюдава с ъгълчето на окото си, може би да го хване как се раздвижва неспокойно или влачи краката си, както правеше самата тя пред други хора, но нямаше нищо подобно. На него действително не му пукаше дали хората го гледат, или не. Той не се извиняваше подсъзнателно на света за присъствието си, като се прегърбваше, скръстваше ръце или си играеше с ключовете си. За Хелън бе смущаващо да вижда как той можеше просто да си стои там и да не прави нищо; но освен това гледката я въодушевяваше. Защо трябваше тя да се прегърбва и да се стеснява, задето заема повече място от други хора? Поизправи се, докато се взираше в него.
— Насити ли се? — попита той, като се усмихна на безсрамното възхищение, с което Хелън попиваше външността му.
— Още не — каза тя: на лицето й разцъфна също такава усмивка.
— Хубаво.
Щом седнаха, Лукас я попита какво иска да знае и Хелън трябваше да се замисли за момент. Не беше напълно сигурна.
— Предполагам първото, което трябва да разбера, е кой нарани Кейт — каза тя, ужасявайки се от отговора.
— Нямаме представа — отговори той: звучеше искрено. Сърцето на Хелън се сви. От предишната нощ знаеше, че макар Лукас да не можеше да понася да го лъжат, това не го спираше сам да изрече някоя и друга лъжа.
— Това звучи безсмислено, Лукас — каза внимателно. — Баща ти ми каза, че съм единствената от… нашия вид… която не е член на вашата Династия. Как е възможно да не познавате две жени, които, по тази логика, са ваши роднини?
Лукас кимна, сякаш разбираше защо Хелън се съмнява в него.
— Тиванската династия е много голяма. Непосредствените ни близки — онези от нас, които се преместиха обратно тук в Щатите — са просто малко разклонение, но главната част от Тиванската династия е много, много по-голяма. Известни са като Стоте братовчеди, макар сега да са много повече, и са под не особено здравото предводителство на моя чичо Тантал — каза той, загледан надолу към кафето си: погледът му беше някъде далече. — Имам множество далечни роднини, за които никога не съм чувал, камо ли пък да съм ги виждал.