Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, ако не беше моментът с „мъчителната болка“, мисля, че бих могла да започна да харесвам изцеляванията. Хората те разнасят наоколо и те хранят непрекъснато. Все едно си бебе, само дето си достатъчно възрастен, за да го оцениш.
— Въпреки това не е толкова забавно, когато се налага да отидеш до банята.
— О, не! Особено когато си сред непознати — каза Хелън, като очакваше смях или остроумен отговор от Лукас, а не получи нито едно от двете.
— Не сме непознати — каза той тихо, като забави ход, за да може да я погледне в очите.
— Е, вече не сме — съгласи се тя. Почувства как гореща руменина пари бузите й и трябваше да сведе поглед. Очите му бяха толкова искрени и толкова сини, че Хелън почувства как, ако не се заставеше да извърне поглед още от началото, щеше да потъне в тях и никога да не престане да го гледа.
На връщане се държаха за ръце. Когато се приближиха до къщата, Хелън забеляза Касандра да гледа надолу към тях от един от балконите на втория етаж. Не изглеждаше щастлива.
Когато влязоха в кухнята, завариха Ноел вече да се труди усърдно над половин дузина тенджери и тигани. Тя им връчи голяма кутия сладолед, бисквити, ядки и карамелен сироп, и им заяви, че вече са достатъчно силни, за да си приготвят сами проклетите мелби, а после отново се захвана да се ядосва с голямото колкото цял вол печено, което се мъчеше да приготви във фурната. След едно абсолютно греховно похапване, което изкуши останалите от семейството да се промъкнат в кухнята, за да си развалят апетита, Ноел каза на всички, че спокойно могат да си останат по местата, защото вечерята ще бъде готова след двайсет минути.
— Не мога. Трябва да си вървя у дома — призна Хелън разочаровано, докато побутваше няколко подгизнали ядки от американски орех по дъното на купичката си.
— Глупости. Никъде няма да ходиш — отвърна Лукас.
— Не, наистина. Трябва да се прибера у дома, да взема джипа, а после да посрещна Кейт и татко на летището.
— Някой от нас може да ги посрещне вместо теб — каза Ариадна, като се надигна от мястото си на пейката от дясната страна на Хелън.
— Сядай, Ари, все още си изтощена от изцеляването. И дори за секунда не си помисляй, че всичкият този руж, който носиш, може да ме заблуди — каза Пандора с дяволита искра в очите и престорено заплашително размахване на пръст, при което гривните й се разлюляха и иззвънтяха. — С огромно удоволствие ще отида да посрещна баща ти, Хелън.
— Не, не може! — възкликна Хелън малко прекалено грубо, преди да се овладее и да продължи по-спокойно: — Баща ми не знае нищо за това. Моля ви. Много е мило от ваша страна да го предложите, но ако можете просто да ме закарате обратно до вкъщи, наистина ще съм ви признателна. — Не можеше да вдигне очи, но знаеше, че всички си разменят бързи многозначителни погледи над главата й. Ариадна докосна ръката й и отвори уста да каже нещо, но Лукас проговори пръв.
— Аз ще те закарам вкъщи — каза той, като се измъкна от мястото си на пейката и задърпа Хелън за ръката да го придружи. — Да вървим.
— Не си във форма — каза Ноел, като поклати глава, но Лукас вече вървеше към нея и се усмихваше дяволито.
— Ще я закарам до вкъщи, няма да я пренеса с летене до там — каза той, като сграбчи майка си преди тя да може да помръдне, и я целуна по главата с преувеличен всмукващ звук. Едва ли беше твърде удобно, но беше достатъчно забавно, за да накара Ноел да се засмее и да признае, че Лукас е достатъчно силен, за да шофира.
Хелън се опита да благодари сърдечно на всички, но Лукас изсумтя, сграбчи я за ръката и я повлече през стаята с думите:
— Да, добре. И без друго ще се върнеш утре.
— Какво? — попита Хелън, замаяна и объркана, докато Лукас я теглеше през кухненската врата, която водеше към огромен гараж, претъпкан с луксозни коли. Натовари я в малък, класически мерцедес кабриолет, и запали двигателя, докато натискаше бутона за отваряне на вратата на гаража.
— Ще дойдеш отново тук утре следобед — каза той, отговаряйки най-сетне на въпроса й, докато излизаше от гаража и се отправяше към Майлстоун Роуд.
— Не мога. Имам бягане — напомни му Хелън.
— Аз имам футбол. Ще те докарам обратно тук, след като и двамата приключим. А сутринта мога да те взема и да те закарам на училище, ако искаш.
— Мислех, че вече не ти е позволено да спортуваш.
— Този въпрос е почти уреден — каза той, като се ухили широко. — Виж, всичко, което ще кажа, е, че видях футболния отбор. И повярвай ми, наистина имат нужда от братовчедите ми и мен.