Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— По дяволите, наистина ми се ще да имаше акне или проблем със сливиците — отвърна Джери.
— Татко! — тросна се смутено Хелън. — Лека нощ, Лукас — каза извинително.
— Лека нощ, Хелън — отвърна той меко, със светнали очи.
— Добре, достатъчно. Влизай в къщата, Хелън — каза Джери с нервна усмивка. Буквално завъртя Хелън и я побутна леко към вратата. — Мисля, че предпочитам пак да го намразиш.
Хелън чу как Лукас се смее тихо, докато пали двигателя. Топлият звук я накара да се усмихне.
Лукас караше бавно на връщане от онзи край на острова, където живееше Хелън. Имаше нужда от време, за да помисли и да се овладее, преди да се изправи пред семейството си. Не че щеше да има особена полза. Касандра и Джейсън винаги можеха да се досетят как се чувства, а тъкмо сега бдителността им по отношение на него бе свръхизострена. Тревожеха се за него още от онзи ден в коридора, когато я беше видял за пръв път, а сега щеше да стане по-зле. Вече беше станало по-зле. Джейсън вероятно щеше да се опита да го накара да седне за един дълъг, хубав разговор, а Лукас нямаше нужното търпение за това. Не му трябваше ничие съжаление; просто искаше да го оставят на мира поне веднъж.
Лукас вкара колата в гаража и остана да седи с включен двигател няколко минути, като се опитваше да прибере чувствата си обратно на място. През изминалите няколко дни се чувстваше, сякаш емоциите му са като изопната докрай пружина, сякаш ако ги освободеше, щяха да се изсипят като конфети от коледен фойерверк. Знаеше с абсолютна сигурност, че не би могъл да се справи със срещата с Касандра, не и точно в този момент, а знаеше също и че тя вероятно го чака. Той излезе от колата, отиде навън и литна нагоре към прозореца на стаята си, за да избегне срещата с нея.
Но, разбира се, тя знаеше, че той ще направи това, и вече седеше на дивана в стаята му. Лукас се усмихна печално под нос още преди да отвори прозореца си. Трябваше да е по-благоразумен, вместо да се опитва да надхитри малката си сестра.
— Не искам да говоря за това, Каси — каза той с — надяваше се — търпелив, но твърд глас.
— Не ти правиш този избор — отвърна тъжно Касандра.
— Не. Ние сме Потомци. Не ни се полага да правим сами кой знае колко от изборите си, нали? — каза той горчиво, като влетя плавно през прозореца и влезе вътре, за да се приземи.
Тялото му пое бремето на гравитацията и краката му докоснаха пода, когато мигновено премина от летене към ходене.
— Доста се забави — каза Касандра с многозначителен тон.
— Останах малко в нейния район, за да огледам из квартала за някаква следа от онези жени — каза той с равен тон, и не лъжеше.
— Казах ти, не е нужно да се тревожиш. Тя е в безопасност поне за още няколко дни — каза Касандра, като клатеше глава. — За теб обаче не съм толкова сигурна.
— Не съм я докоснал.
— Но и не можеш да стоиш далече от нея.
Не можеше. Дори когато Фуриите все още го обсебваха в нейно присъствие, не можеше да стои далече от Хелън. Не знаеше как да опише усещането; сякаш му се струваше нередно да е разделен от нея.
— Не е нужно да се тревожиш. Няма да я докосна.
— Това не е единственото, което ме интересува — поде тя с предупредителен тон.
Той я прекъсна, уморен от двусмислените й приказки:
— Да, естествено, това е нещото, от което ти и всички останали се интересувате най-много, Каси — каза той. Откопча часовника си и го сложи внимателно на нощното си шкафче. Отказваше да я погледне и знаеше, че е жестоко, но не можеше да се сдържи.
— Не е вярно. Знаеш го, нали? — каза тя, внезапно превърнала се просто в сладката му малка сестричка. Хвърли поглед към нея и почувства как сърцето му омеква. Знаеше, че тя носи по-тежко бреме от него. Понякога огорчението му надделяваше, но той вярваше, че Касандра знае, че я обича, и че знае също и че няма да спре да я обича, дори ако му заяви, че трябва да се откаже от единственото нещо, което искаше най-много на този свят. Това ни най-малко не правеше нещата по-лесен и за никого от двамата, макар че всъщност никой не ги беше питал какво искат.
— Какво значение има как се чувства, който и да е от нас? — промърмори той. — Ако взема Хелън, войната ще започне отново. Никакви желания няма да променят нещата.
— Не знам това — отвърна Касандра, изпълнена със силно съмнение в способностите си. — Още не съм достатъчно силна.
— Но си почти сигурна, че е така — каза той, като седна на края на леглото си, внезапно почувствал се така, сякаш бе поел гравитация колкото за две планети. — И не се преструвай, че не си, защото дори ти не можеш да ме излъжеш.