Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Ако чичо ти е водачът, не можеш ли просто да му се обадиш и да го попиташ кой от братовчедите ти се опитва да ме убие?
— Възможно е самият Тантал да ги е изпратил — каза той мрачно. — Но още не сме сигурни в това. Чичо ми Палас — бащата на Хектор, Джейсън и Ариадна — се върна в Европа след първото нападение срещу теб, за да разбере колко знае Тантал. — За миг Хелън се вгледа изучаващо в лицето му. Цялото бе остри ръбове и блестящи сини очи.
— Искаш да кажеш да шпионира останалата част от Династията — каза Хелън, изненадана. Той кимна. — Но защо семейството ти би си давало толкова труд заради мен? Признателна съм, но все пак. Какво друго не ми казваш?
За миг той стръвно захапа кроасана си, а после изпусна тежка въздишка.
— Стоте братовчеди са нещо като култ. Вярват в нещо, в което моето семейство не вярва, и го вярват толкова ожесточено, че са готови да убиват за него. Затова напуснахме Испания. Хектор… — Лукас замълча, без да довърши, а после тръсна глава, сякаш за да я проясни, преди отново да фокусира поглед върху Хелън. — Въпросът е, че си в голяма опасност. Следвам те, откакто те видях за първи път, но не мога да те пазя постоянно. Ако, която и да е от тези две жени те намери, без да съм там, ще се опита да те убие, а ти още не знаеш как да се защитаваш.
— Е, не е като да ми се е налагало да се защитавам — каза Хелън, объркана. — Искам да кажа, това е Нантъкет. С баща ми през повечето време забравяме да заключим входната врата!
— Ти си много важна за нас. Много повече, отколкото мога да ти обясня точно сега — каза Лукас, като се наведе напред и хвана ръцете й. — Знам, че каза, че имаш нужда от няколко дни, и не исках да те плаша до безумие, като ти стоварвам наведнъж всичко това, но трябва да започнеш да тренираш с нас възможно най-скоро. Семейството ми ще те научи как да се биеш.
— Имаш предвид джудо и други такива неща?
— Горе-долу — каза Лукас, като се усмихна успокоително. — Не гледай така разтревожено. С твоите дарби ще станеш страхотна за отрицателно време.
— Какви дарби? — попита Хелън със съмнение.
— Наистина ли не знаеш? — удиви се той.
— Хей, Люк, какво става? — попита Зак, влизайки в кафенето. Усмихваше се, но усмивката му помръкна веднага щом видя с кого е Лукас. Зад него стояха няколко момчета от футболния отбор, всичките до едно — втренчени с отворена уста в неправдоподобната двойка.
— Здрасти, Зак. Дойдох да изпия едно кафе. А ти? — отговори Лукас, напълно невъзмутим. Хелън се усмихна неуверено и измъкна косата си иззад ушите, за да скрие лицето си. Лукас се пресегна през масата и приглади косата й обратно зад раменете.
— И аз така, да — промърмори Зак, като едва не се препъна в бързината да се отдалечи: очите му се стрелкаха невярващо между Хелън и Лукас. — Ще се видим след малко — провикна се, преди да отиде при останалите на опашката.
Хелън прехапа устни и заби поглед в чашата си с кафе, като разтриваше корема си под масата възможно най-незабележимо. Моля те, не и спазмите, помисли си.
— Какво става? — попита Лукас, като я наблюдаваше.
— Нищо. Може ли просто да си вървим? — примоли се тя, отчаяно копнееща да смени темата, да се махне, може би дори да падне мъртва, ако изобщо беше възможно.
— Разбира се — каза Лукас, като се изправи. Изгледа я разтревожено. — Знам, че има нещо, Хелън, и бих предпочел да ми кажеш истината, каквато и да е тя. Ариадна ни изнесе цяла лекция за женските проблеми още преди години, да знаеш. И под лекция, имам предвид тормоз.
— Е, длъжница съм й, но не е каквото си мислиш. — Хелън сграбчи ръката му и го затегли към вратата.
На излизане Лукас помаха на Зак. Зак помаха в отговор, но още се цупеше.
— Май ти снижих реномето. Извинявай — каза Хелън, докато се качваха в малкия сребрист мерцедес.
— За какво говориш? — попита Лукас, като излизаше на заден ход от паркинга.
— Ами, Зак и всички онези момчета ни видяха заедно — каза тя, сякаш беше очевидно какво има предвид.
— И?
— Зак и Гретхен не са сред най-големите ми почитатели, което ме превръща в нещо като олицетворение на най-непопулярното хлапе в училище — обясни Хелън смутено. Лицето на Лукас разцъфна в огромна усмивка и той улови ръката й, но се наложи да я пусне, за да смени скоростите.
— Ще трябва да почна да карам кола с автоматични скорости — промърмори той под нос, а после продължи: — Мислиш си, че си непопулярна? Още през първия час, в който стъпих на този остров, чух за прекрасната, съвършена, божествена Хелън Хамилтън. Знаеш, че така те наричат момчетата, нали? Божествената Хамилтън? — Хелън се отдръпна от търсещата му ръка, но той най-сетне улови нейната и я хвана по-здраво.