Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Сега, когато можеше да погледне назад към станалото, без Фуриите да изкривяват преценката й, тя проумя, че някой друг я беше чакал, когато се прибра у дома. Някой с жилести ръце — жена, помисли си тя, припомняйки си аромата на козметика — я беше сграбчил в гръб, после се беше изплашил от пристигането на семейство Делос. Лукас беше изпратил Ариадна и Джейсън да преследват жената, но тя сигурно се беше измъкнала, защото никой не я спомена през уикенда. В шока от последните няколко дни, Хелън напълно беше забравила за нападението.
— Лукас? — обади се тя, като се отправи към сенките отстрани на къщата. Беше се забавил твърде дълго. Хелън чу приглушено тупване зад гърба си.
— Помолих те да останеш в колата. Това е заради безопасността ти, Хелън — каза Лукас раздразнено. Тя се завъртя рязко да застане с лице към него, като сочеше неистово, все още с телефон в ръката.
— Онази жена! Ти търсеше онази жена, която нападна Кейт и мен — каза Хелън, най-сетне проумяла всичко. — Тя също е Потомка. Трябва да е!
— Да, разбира се, че е… — прекъсна я той. — Но чуй ме. Те са две — две различни жени те преследват, а още не сме хванали нито една от тях.
Две светлини проблеснаха от другата страна на къщата. На алеята спираше кола. Лукас застана пред Хелън и погледна без усилие през светлините, които я заслепяваха и й пречеха да види хората в колата.
— Баща ти е — каза й той.
— Хелън? Ето те и теб! Къде беше, по дяволите? — изкрещя Джери, докато слизаше от таксито още преди шофьорът да е спрял напълно. От години не го беше виждала толкова ядосан.
— Звънях отново и отново. Ти никога не закъсняваш! Помислих си, че ти се е случило нещо!
— Защо си тук? — изхриптя Хелън.
— Хванахме по-ранен полет. Не получи ли нито едно от съобщенията ми?
— Аз… — Хелън млъкна, вдигайки глуповато телефона си. Осъзнаваше, че трябва да измисли нещо, но знаеше също и че изобщо не я бива да лъже. Започна да изпада в паника. Лукас грабна телефона от ръката й и Хелън чу почти недоловимо хрущене.
— Телефонът й е счупен — каза Лукас, като подаде телефона на баща й, за да може да го види. Той се разпадна в ръката на Джери. — Отбих се да проверя защо не вдига телефона, и тя беше тук отвън на алеята за коли; тъкмо тръгваше да ви вземе. — Хелън се взираше в Лукас с отворена уста, питайки се как някой, който изисква честност от всички останали, може да изрича лъжи толкова бързо.
— Как го направи, Лен? — попита Джери слисано, докато оглеждаше смачкания „сандвич“ от пластмаса и микрочипове. — Беше чисто нов.
— Знам! — възкликна Хелън малко прекалено енергично. — Боклук, нали? Толкова съжалявам, татко. Нямах представа, че ще се прибереш по-рано. Наистина.
— О, всичко е наред — каза Джери малко смутено сега, когато не беше толкова разтревожен. Двамата с Хелън се усмихнаха един на друг: всичко беше простено. После Джери погледна Лукас. — Изглеждаш ми познат — каза подозрително, забелязвайки присъствието на Лукас за първи път, и незабавно изпълнен с недоверие към него.
За миг Хелън видя Лукас така, както го виждаше баща й — съкрушително красив младеж, който беше твърде добре сложен, твърде добре облечен, и караше твърде хубава кола, за да бъде харесан от бащата, на което и да е момиче.
— Лукас Делос — представи се той, като подаде ръка.
— Не мразеше ли този хлапак? — обърна се безцеремонно Джери към Хелън, докато разтърсваше подадената ръка. Лукас се засмя и смехът бе толкова открит и непринуден, че Джери се присъедини.
— Изяснихме се — каза Хелън.
— Хубаво — каза Джери. После подмина лъскавото кабрио на Лукас, докато се връщаше при таксито да плати и да си вземе чантите. — Или може би не — поправи се. Хелън се възползва от този момент да завърти очи към Лукас и да посочи телефона си.
— Ами онази жена? Сега как ще ми разкажеш останалата част от историята? — прошепна тя трескаво. — Ако използвам телефона в кухнята, баща ми ще чуе.
— Съжалявам — прошепна Лукас в отговор, със смеещи се очи. — Не можах да измисля какво друго да направя.
— Утре — предупреди Хелън. — Искам цялата история.
— Ще те взема за училище половин час по-рано. Ще пием по кафе — обеща Лукас.
— Какво става? — попита подозрително Джери, като дойде пак при тях.
— Лукас трябва да се прибира за вечеря — каза Хелън. Видя как Лукас трепна при тази лъжа, но схвана намека.
— Беше ми приятно да се запозная с вас, господин Хамилтън — каза Лукас, като помаха за довиждане и тръгна обратно към колата си.