Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън имаше ужасна сутрин. Няколко учители обмислиха варианта да я накажат, задето не си е написала домашното, а всички момичета в училище, до едно, й бяха бесни, че Лукас я е докарал. Хелън винаги бе имала обтегнати отношения с момичетата в класа си. От години полагаше неимоверни усилия да бъде мила с тях, но най-накрая се беше отказала, когато забеляза, че ако си държеше главата наведена, а устата — затворена, можеше да остане незабелязана.
С всичко това бе свършено сега, когато я бяха видели да идва на училище с Лукас. Беше престъпила някаква въображаема граница, беше нарушила примирието, което бе сключила чрез отказа си да си съперничи с другите, и те й бяха обявили война. През целия ден откриваше, че погледнеше ли в друга посока, освен към черната дъска или към чина си, я стрелкаха гадни погледи. За капак на всичко, Гретхен нашепваше злобни слухове за нея на всеки, който беше склонен да я слуша, а Клеър още й се сърдеше.
Хелън не можа да не се усмихне с облекчение, когато видя Лукас до шкафчето му преди обяд. Изглежда той беше единственият човек в цялото училище, готов да отвърне на усмивката й.
— Значи пак ме харесваш, а? — каза той, когато тя тръгна към него.
— Не започвай и ти — изстена Хелън. — Да не би на гърба ми да има надпис „ритни ме“?
— Това са просто клюки, Хелън. Не могат да ни наранят — каза той, благоразумно решавайки да не я дразни повече.
— Може би не могат да наранят теб — промърмори Хелън и сложи ръка на корема си. Лукас я видя да го прави, и тъкмо се канеше да попита какво не е наред, когато при тях дойдоха Хектор и Джейсън.
— Майка ти е тук — каза Джейсън на Лукас, който кимна, сякаш я очакваше.
— Какво става? — попита Хелън.
— Нищо. Имаме среща с директора, защото мама ще опита да уговори да ни върнат във футболния отбор — обясни Лукас.
— Ще изиграе картата: „Смилете се над една дребна женица, която отглежда толкова много огромни момчета“, а после ще се примоли да ни позволят да бием хлапета от други училища, вместо да се бием помежду си. Все в полза на Гимназията на Нантъкет, разбира се — каза Джейсън ухилено. — Винаги действа. Тя е истински Айнщайн във внушаването на чувство за вина.
— Но дали е редно да позволят на вас тримата да играете футбол? — каза Хелън, като се мръщеше неодобрително. — Искам да кажа, всички имате нечестно предимство.
— Точно ти ли го казваш — звездата на пистата за бягане — отвърна Хектор малко разгорещено.
— Хелън бяга, защото й трябва стипендия за колежа — каза Лукас, като стрелна Хектор с предупредителен поглед. — Ние спортуваме, защото това се очаква от нас. Всъщност е дразнещо, защото трябва да се преструваме на непоносимо слаби и бавни.
— И прекарваме толкова много време в полагане на усилия никой да не пострада, докато спортуваме — добави Джейсън с печална усмивка. — Истината е, че много повече бихме предпочели да се бием помежду си, вместо да се преструваме, че бием смъртните, но това изобщо няма да изглежда нормално.
— Е, късмет с цялата тази задача да изглеждате нормални — каза Хелън рязко, като отстъпи настрани, за да пусне Джейсън и Хектор да минат покрай нея.
— Ще те намеря след училище — обеща й Лукас, докато тръгваше след братовчедите си. Хвърли поглед назад и я изгледа загрижено. Хелън се опита да се усмихне заради него, но изражението й бе толкова фалшиво, че се запита дали Лукас може да почувства лъжата в него.
Хелън влезе в стола прегърбена, с надеждата да се промъкне през помещението, без да привлече твърде много внимание. Видя Гретхен да казва нещо на Ейми Харт, а после цялата маса на мажоретките започна да се смее подигравателно на Хелън. Отне й твърде дълго време да се съвземе, и докато успее да се ориентира, всички в столовата се бяха вторачили в нея. Тя се оттегли на обичайната си маса с Мат и Клеър, сигурна, че усеща задаващ се спазъм.
— Моля те, би ли могла просто да се изправиш? — сопна й се Клеър. — Няма по-жалка гледка от това, да те гледам как се опитваш да потънеш в проклетия под, и се кълна, че ако те хвана да го правиш още веднъж, ще побеснея.
Това я довърши. Хелън се завъртя на пета и побягна от столовата. Опита се да изяде обяда си в тоалетната, седнала на една мивка, но мястото бе толкова отблъскващо апетита, че тя заряза сандвича си след няколко хапки.