Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Успя да изкара последните си три часа и почти побягна към момичешката съблекалня, когато удари последният звънец, но Клеър вече беше там и я чакаше.
— Извинявай, че ти се разкрещях по-рано — каза тя смутено. Изглеждаше толкова мила и сладка, когато се извиняваше, че Хелън не можеше дори за миг да й се ядоса, камо ли пък да се сърди продължително.
— О, забрави. Напоследък съм истинска развалина, аз също щях да се ядосам, ако бях на твое място. — Хелън преметна ръка през рамото на Клеър и я поведе навън, след като се преоблякоха.
— Едно нещо, а после ще те оставя на мира по въпроса, докато ти сама не ме потърсиш да поговорим — каза Клеър, докато подминаваха футболното игрище. Хелън нямаше търпение за повече въпроси.
— Дори не сме се целували, Гиг — каза тя, като прекъсна рязко Клеър.
— Сериозно? — почти изкрещя Клеър. Хелън кимна и закачливо побутна Клеър с хълбок.
— Напълно сериозно. Почти го целунах веднъж, но той ми каза да лягам и да заспивам.
— Няма начин! — изкрещя Клеър. Хелън я сграбчи, затискайки устата й с ръка.
— Той е ей там — каза, като посочи към него с брадичка. — Казах ти, че ще ти разкажа, ако нещо се случи. Не се опитвам да пазя тайни от теб.
Клеър й се усмихна многозначително.
— Винаги си имала тайни. Но няма проблем. Когато си готова да ми кажеш, ще го направиш — каза тя търпеливо. После нападна Хелън, опитвайки се да я събори на земята. Хелън прие шегата, преструвайки се на победена от дребничката си приятелка, докато и двете се смееха истерично. Забавлението продължи само миг.
— Вземете си стая — каза развеселен момчешки глас.
— Ще ти се — отвърна рязко Клеър. — Я чакайте. Как стигнахте дотук толкова бързо?
Хелън се претърколи по гръб, духна да отмести разчорлената си коса от лицето, и видя Лукас и Джейсън, застанали над тях.
— Видяхме ви да слизате, затова дотичахме да проверим какво става — каза Лукас, пренебрегвайки въпроса на Клеър.
— Благодаря. Доста е разярена — отвърна Хелън, като позволи на Клеър да я преметне още веднъж, преди Лукас да й помогне да се изправи.
— Метър и петдесет и седем сантиметра истински ужас — заяви самохвално Клеър, като протягаше ръка, в очакване Джейсън да й помогне. Той нарочно скръсти ръце на гърдите си.
— Толкова ли си висока без тези нелепи обувки? — попита насмешливо. — Мисля, че съм се родил по-едър от това.
— Бас държа, че е така. Един метър тъпа глава и петдесет сантиметра задник — промърмори Клеър, докато се изправяше.
— Клеър! — извика Хелън, шокирана. Раменете на Лукас се тресяха от смях. Джейсън си даваше вид, че понася шегата добре, но Хелън подозираше, че чувствата му са наранени.
Хелън сподави собствения си смях и леко ощипа Клеър за наказание. Клеър изписка негодуващо, като изтъкна, че щипането с три пръста е забранено, откакто бяха на десет, и се канеше да каже още нещо на Джейсън, когато треньорът на момчетата Делос ги повика да се връщат на тренировка.
Хелън загледа как Лукас тичаше обратно към футболното игрище. Тичайки сред слънчевата светлина, той беше кажи-речи най-красивата гледка, която бе виждала някога.
— Мамка му. Закъсняхме — каза Клеър, и те ускориха крачка, за да настигнат съотборничките си: наложи се да изтичат до началото на пътеката за бягане, където треньорката Тар чакаше с тефтера си. Тя вече обявяваше на висок глас стартовите времена, затова Хелън и Клеър просто продължиха да бягат, като подвикнаха назад към треньорката си, докато пресичаха линията. Треньорката записа набързо времената им, като клатеше глава.
— Дължиш ми цяла минута от последния пробег заради закъснението, Хамилтън! — извика тя след тях.
— Разбира се, тренер! — извика Хелън в отговор, а после сниши глас, за да сгълчи Клеър насаме: — Защо му каза това? — попита: все още се чувстваше кофти заради Джейсън.
— Защото чувството беше фантастично! — отвърна Клеър без никаква следа от извинение в гласа.
— Харесвам Джейсън — каза Хелън, осъзнавайки, че е вярно. Той винаги се беше държал мило с нея, и изглежда, че не беше глупак. — Той е наистина мил, а ти се държа ужасно с него.
— Разбира се, че го харесваш, защото Джейсън е мил с всички. С всички, освен с мен. Ти нямаш часове с нас, така че не си го виждала да го прави, но всеки път, когато имаме дискусии, той все се опитва да ме надвие, като оспорва всяка позиция, която вземам. Дори когато наистина спори с мен, спори само за да се прави на адвокат на дявола.