Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Вероятно би трябвало да се засегна от това, но и аз видях футболния отбор — каза Хелън, усмихвайки се също като него. — Но независимо от това, не мога да се отбия след утре. В понеделник вечер трябва да работя.
— Вторник тогава — каза Лукас.
— Не мога. Трябва да готвя вечеря за баща ми — каза тя припряно.
— И той може да дойде. Мама иска да се запознае с него — каза Лукас с нарастваща неувереност. Хвърли поглед към Хелън. — Не искаш ли да дойдеш?
— Не, че не искам — каза тя: чувстваше се хваната натясно и раздразнена, а не знаеше защо. — Баща ми няма да разреши, разбра ли? — Хелън се загледа през прозореца си към игрището за голф и почувства как Лукас хвана ръката й и леко я разтърси, за да я накара да го погледне.
— Никой няма да каже на баща ти за теб, ако не искаш — каза той, като хвърли поглед от нея към пътя, а после обратно.
— Не е това. Той просто не ме пуска да излизам вечер през учебните дни — каза тя, като отвърна на погледа му, но той беше силно намръщен и се взираше в пътя. Докато минутите се нижеха мълчаливо, Хелън чувстваше как настроението на Лукас става все по-лошо и по-лошо.
— Не. Така няма да стане — каза той внезапно, като отби колата встрани до пътя, дръпна рязко спирачката и се извърна на мястото си, за да погледне Хелън в лицето. Когато видя стреснатото й изражение, той си пое треперливо дъх, за да се овладее, преди да започне: — Не знам дали татко ти е обяснил това, но различните Династии са потомци на различни богове — поде той.
— Да, спомена нещо подобно — отговори Хелън тихо. Чувстваше се като хлапе в кабинета на директора, и нямаше представа защо. Той се опита да й се усмихне, но се отказа.
— Династията, към която принадлежи моето семейство, Тиванската династия, са потомците на Аполон. Той е познат предимно като богът на светлината, но е бил също бог на музиката, на изцеляването, и на Истината. Разобличителите на лъжи — Потомци, които могат да почувстват лъжите — са много редки, но аз съм един от тях. Винаги разпознавам една лъжа, когато я чуя, а ако идва от мой близък човек, не мога да я понеса, затова не ме лъжи, Хелън. Никога. Ако не искаш да ми кажеш истината, моля те, заради мен, просто не казвай абсолютно нищо — изрече той умолително.
— Боли ли? — попита Хелън: любопитството й се беше разбудило.
— Опитвал съм се да обясня на Джейс какво е чувството, но така и не успях да го предам правилно. То е почти като онова чувство, което изпитваш, когато си загубил нещо наистина важно и не можеш да го намериш, но е много по-лошо. Колкото повече ме лъжат, толкова по-безумно желание изпитвам да открия истината. Продължавам да ровя и ровя за нея…
— Просто имам нужда от мъничко време, за да се приспособя — призна Хелън припряно. — Не съм готова да кажа на татко за мен или за мама, защото не знам какво ще му причини това. За да бъда честна, не знам дали някога въобще ще му кажа. Но знам, че ми трябва малко време да свикна с всичко това. Поне няколко дни.
Лицето на Лукас мигновено се отпусна и той изпусна дъха, който бе задържал.
— Защо просто не каза това още отначало?
— Защото е, защото е твърде… — тя замлъкна, без да знае защо беше толкова трудно да го изрече.
— Твърде първично и грубо. Сякаш си гол — каза Лукас вместо нея. Хелън кимна. — Е, съжалявам. Но с мен трябва или да бъдеш честна, или да мълчиш. — Той освободи спирачката, включи колата на скорост и отново се включи в трафика.
Веднага щом можеше да спре да превключва скоростите, той сграбчи ръката й и я задържа върху крака си, а когато гаснещата слънчева светлина го принуди да включи фаровете, той предпочете да пусне волана, вместо ръката й.
Лукас спря на автомобилната алея на Хелън зад „Пиги“, после изгаси фаровете и двигателя.
— Стой тук за секунда — каза той, преди да изскочи от колата и да изчезне отзад зад къщата.
Хелън проточи шия да го потърси с поглед, докато чакаше, но не чуваше нищо — нито дори звука от стъпките му. Подразнена, че той е готов да избяга просто ей така, тя излезе от колата и се приближи до „Пиги“, за да вижда по-добре. Забеляза дамската си чанта да лежи на земята зад предната гума. Вдиша я и изрови телефона си. Имаше над дузина пропуснати повиквания.
Спомни си, че чантата й лежеше на земята, защото я бяха нападнали, и внезапно осъзна, че нападателят й не е бил Хектор или Лукас, както беше предположила опази нощ.