Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Престани, Лукас. За мен това не е шега. И какво пък е това? — попита тя, като вдигна преплетените им ръце.
— Не знам — каза той, като наклони любопитно глава. — Но сякаш е правилно, нали? Виж, защо не ми кажеш какво всъщност те притеснява в това, че ще те видят с мен. Страхуваш се, че хората ще се разприказват ли?
— И да, и не. Ти не разбираш, защото не си тук от достатъчно отдавна, но тези популярни хлапета имат нещо против мен, а някои от тях правят дори невъзможното, за да се държат гадно с мен. Никога не съм се вписвала сред тях.
— И никога няма да се впишеш — каза й той сериозно. — Където и да отидеш, ще бъдеш различна, Хелън. Крайно време е да свикнеш с това.
— Свикнала съм с него! Имах цял живот да свикна с това! — възкликна тя, докато влизаха в училищния паркинг.
— Хубаво. Сега престани да изпадаш в истерия и ме чуй за миг. Онези типове не ни зяпаха, защото те мразят. Бяха се вторачили в нас, защото не можеха да проумеят как, по дяволите, съм убедил момиче, което се опита да ме удуши миналата седмица, да се качи в колата ми и да излезем на кафе.
— О, да, забравих за това — каза Хелън, с поглед забит в земята, докато излизаше от колата. Метна чантата си на рамо.
— Аз бих искал отново да забравим тази случка. Ако никога повече не споменем как сме се опитали да се избием помежду си, няма да имам нищо против — каза Лукас тихо. Хвана здраво ръката й в своята и я притегли към себе си, така че рамото й докосваше ръката му, докато влизаха в училище.
Всички се бяха втренчили в тях. По коридорите се редяха зашеметени лица и увиснали челюсти, докато разговорите прекъсваха за миг, а после продължаваха два пъти по-високо, щом Хелън и Лукас отминеха. Хелън се опита да издърпа ръката си от тази на Лукас, но отначало той се възпротиви. Накрая я пусна, когато осъзна, че Хелън не просто се опитва да бъде скромна, а е на път да изпадне в паника.
— Лени? — провикна се предпазливо Клеър. Хелън се усмихна набързо на Лукас и се насочи към Клеър.
— Къде беше цял уикенд? — попита Клеър, като измери подозрително Лукас с поглед.
— Да не си опитвала да ми се обадиш? — попита Хелън, признателна, че има оправдание да се отдръпне от Лукас и надеждно да се скрие от всички втренчени погледи.
— Поне пет пъти. Какво става с теб?
— Телефонът ми се счупи — каза извинително Хелън. После се обърна към Лукас: — Трябва да се отбия до шкафчето си преди часа на класния. Благодаря, че ме докара — каза му безцеремонно.
— Добре. Значи ще се видим по-късно — каза той, приемайки отпращането си с възможно най-голямо достойнство. Когато той се беше отдалечил на не повече от три стъпки, Клеър сграбчи Хелън под ръка и я затегли към шкафчето й.
— Какво, да му се не види, беше това? — почти изкрещя Клеър. Хелън й изшътка, докато се бореше с комбинацията на шкафчето си.
— Имахме дълъг разговор — каза Хелън. — Вече не се мразим.
— Разговор? Да, разбира се. Сигурна съм, че са били замесени езици, но по някаква причина не мисля, че е имало особено езиково общуване. — Клеър изглеждаше ядосана, но внезапно Хелън се ядоса повече.
— Престани, Клеър! Наистина го мисля! Имах доста кофти уикенд. Съжалявам, че не се сетих да ти звънна снощи, но татко ми беше бесен, че съм го оставила да виси на летището.
— Е, ами разкажи ми тогава! — отвърна Клеър отбранително. — Не че се налага да казваш каквото и да било. Всеки може да види, че с Лукас изведнъж станахте двойка.
— Не знам какво сме, но не е нещо, което мога да обобщя с просто определение като „двойка“, ясно? — Разстроена, Хелън затършува из учебниците си и осъзна, че не е написала нито едно от домашните си.
— Защо не можеш просто да бъдеш честна с мен? Спала си с него — обвини я Клеър. Изражението й беше наранено. Хелън разбра, че не може да я пренебрегне напълно.
— Честно ли? Наистина спах с него. Два пъти. Но не така, както си мислиш — каза тя искрено. Завъртя Клеър и насочи и двете към класната стая на Хърги. — Дори не се целунахме.
— Глупости! — заяви Клеър, спирайки като вкаменена насред коридора.
— Попитай го сама. Имаш часове с него цял ден — отвърна Хелън, напълно сериозна. Звънецът удари и двете трябваше да изтичат по последните няколко стъпала, за да се вмъкнат през вратата, преди Хърги да я затвори.