Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Ядосана ли си ми? - осмели се най-накрая да попита.
- Леле, Шерлок, какво те наведе на тази идея? - прошепна едни от най-грубите думи, съществуващи в речника й. - Само защото застраши мисията и рискува прикритието ни да бъде разкрито, и то защото някакъв мъж е зяпал гърдите ми. Че защо да съм ядосана?
- Трябва да ти се извиня, задето защитих честта ти? - С ярост Бренан изрита един паднал клон от пътя си. - Да ги оставя да се държат като дегенерирала измет и да не правя нищо? И после -какво? Да легна на земята и да изпадна в истерия, докато те опипват?
Тя стисна устни, за да не позволи на усмивката й да излезе на показ, а след това се спря и се обърна към него.
- Добре, трябва да те светна относно доста неща. Първо, никой не казва „да изпадна в истерия“. Опитай се да влезеш в крак с този век. Второ, не реагира ли твърде пресилено? Държаха се цинично. Бяха прости главорези, вероятно с пет мозъчни клетки, които споделят помежду си и трябваше да се задоволят само с визуалното опипване. Голяма работа. Това е нищо в сравнение със случващото се, когато мина покрай строителен обект в Бостън.
Бренан скръсти ръце пред широките си гърди, така мускулите му се стегнаха и изпънаха тъканта на ризата му, и за момент Тиарнан забрави какво имаше за казваше. Този мъж беше просто великолепен. Сетне тя погледна нагоре и невъздържаното изражение на лицето му я върна към реалността, и то бързо.
- Знаеш ли, приличаш ми на двегодишно дете, което се нуждае от сок и дрямка - изтъкна тя, но на мига стигна до изненадващо за нея умозаключение. - Всъщност проблемът може да се корени тъкмо в това, не е ли така? Още от деца всички сме се учили да контролираме емоциите си, но ти не си имал възможността да го направиш. Или онова, което си научил като дете, е било заличено през последните две хиляди години. Тъй че, изглежда, си в „Искам!“ и „Не, не, не!“ фаза на емоционалното си развитие.
Тя вдигна ръце и отново тръгна напред.
- Чудесно. Нуждаех се от солидно прикритие, за да си свърша работата, а вместо това получавам Рамбо, несъмнено нуждаещ се от столчето, с което се наказват малките деца.
Той сложи ръка на рамото й не толкова нежно и я обърна към
себе си, за да срещне погледа му.
- Не си го и помисляй. Не може да правиш такива твърдения и просто така да си тръгнеш.
Тя се взря право в лицето му. Никой нямаше право да й казва какво може или не може да прави, бил той древен воин или не.
- Защо не?
- Ами, първото е, че си тръгнала в погрешната посока.
Тя се огледа около себе си, чувствайки се като пълна глупачка.
- О!
- И освен това сега искам да те целуна - каза той и я придърпа към себе си. - Имаш ли някакви възражения относно това?
- Убедена съм, че мога да измисля...
Тогава той я целуна и само с един бърз и невинен допир на устните си сложи край на това, което бе на път да каже.
- Ще измислиш - какво?
Тиарнан изстена и обви ръце около врата му.
- Нищо. Но определено ще си получиш сок и дрямка, господинчо.
Той се засмя и обгърна кръста й със силните си ръце.
- Може ли към това да добавя и бисквита?
Щом тя разтвори устни да му отговори, Бренан набързо сграбчи възможността с една дълбока и изгаряща целувка. Горската настилка се стопи под краката й. Нищо не остана освен въртеливо торнадо от емоции като тя и Бренан стояха в неговия център, вкопчени един в друг също както удавници в парче дънер.
Езикът му се стрелна в устата й и я покори - обяви Тиарнан за своя и я дръпна толкова плътно към тялото си, че тя нямаше как да пропусне твърдата издутина на ерекцията му, пулсираща срещу нея, точно там, където искаше да го усеща. Тя изстена, а може би той го направи, след това Тиарнан прокара пръсти през копринено дългите вълни на косата му и издърпа лицето му по-близо към себе си, за да може да задълбочи целувката.
Той завладяваше устните й, целуваше я с такава сила и умения, че
Тиарнан почти повярва, че костите й се превръщат в разтопено сребро в обятията му. Чувстваше се така безпомощна и единственото, което можеше да стори, бе да се вкопчи в него и да затегне хватката си, поглъщайки го, сякаш целувката бе едничкото нещо, което я възпираше да се счупи на парчета и да полети в бурята от страсти.