Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Винс е преуспял човек, постигнал го е със собствени сили.
— Така е.
— Макар че съпругът ми нарича всички агенти кръвопийци. Той е във филмовия бизнес. Но няма откъде да го познавате. Режисьор по ефектите е.
— Г-н Уин твърди, че в имението му нахълтал непознат мъж. Миналата нощ. Когато беше стрелбата.
— Не знам нищо за това — рече тя.
— За стрелбата или за непознатия?
— Не съм видяла никого. — Жената зарея поглед навън, към слънчевия двор, а после се взря в Уолт, все още присвила очи. И продължи да говори, подбирайки внимателно думите си. — Винс е доста общителен… Предполагам, че в неговия бизнес човек трябва да забавлява много хора.
— Доста е оживено тук горе — рече Уолт.
— Така е.
— По всяко време на денонощието.
— Да. По всяко време. Има доста… купони.
— Какви са гостите? Мъже? Жени?
— Всякакви. И много.
— Инцидентът с пистолета. За първи път ли се случва такова нещо?
— Винс… Как да се изразя? Забавите могат да продължат до късно. Могат да станат… Мисля, че той се наслаждава на купоните като всеки друг. Понякога нещата стават по-грубички, продължават до среднощ и са доста шумни. И ако трябва да правя догадки, бих казала, че Винс невинаги успява да контролира буйния си нрав.
— Луда глава ли е?
— Май не описвам добре картината.
— Бие ли се?
— Крещи. Спори. Но може да го прави по телефона, знам ли? Изглежда, по-често говори с хората по телефона, отколкото на живо, и съм забелязала, че обича да го прави на открито. А и работата му по природа е конфликтна, нали? Всички тези сделки. И сумите! Марк, моят съпруг, следи всичко това. Той е спортен фен. Много се радва, че живее до Винс. Но, божичко, какви цифри чуваме понякога…
— Говорехме за споровете — напомни й Уолт.
— Може да бъде много шумен — рече тя.
— Наркотици?
Жената присви очи и явно й бе трудно да заговори.
— Виждала ли сте да използват наркотици в къщата?
Тя се поколеба и накрая кимна. Уолт усети прилив на адреналин — ако можеше да я накара да го изрече на глас, щеше да има достатъчно основание да претърси дома на Уин.
— Това „да“ ли означава?
Тя кимна отново.
— Трябва да ми отговорите с думи.
— Той ми е съсед.
— Той живее на метри от децата ви — каза шерифът, като се сети за спортната площадка.
Жената леко наведе глава и го изгледа с любопитство.
— Видях отвън баскетболната площадка. Предполагам, че…
— Децата ни са тийнейджъри. Две момчета и едно момиче.
— Такъв съсед не е най-добрият пример за подражание — каза Уолт.
— Не се дръжте покровителствено, шерифе.
Губеше я. А бе стигнал толкова близо.
— Той… има ли някакви контакти с тях?
— Отнася се много добре с момчетата. Дава им топки с автографи и други неща. Но Винс… се гордее със спортната си фигура. Обича да се разхожда полугол. Аз лично го смятам за възмутително и не ми харесва дъщеря ми да гледа такива неща…
— А в нощта на стрелбата?
— Да, аз се обадих на 911, ако за това питате. Или може би вече го знаете. — Тя го изгледа замислено, но не получи никакъв отговор. — Изкара ни акъла, на мен и на Марк. Пиенето. Стрелбата. Искам да кажа, не сме толкова далеч.
— Употребата на наркотици. — Уолт го изрече без въпросителна интонация.
Гуен Уолтърс като че ли се канеше да каже нещо, но си замълча.
Шерифът порови в джоба на ризата си и извади снимка на Гейл. Постави я на масата.
— Виждали ли сте го по-рано?
Тя поклати глава.
— Изглежда ми смътно познат, но не, не мога да кажа, че съм го виждала.
— Гостувал е на г-н Уин? Оттам ли ви е познат?
Тя отново поклати глава.
— Не мога да кажа със сигурност. Идват толкова много хора.
— Може би е гостувал наскоро?
— Не, наскоро не е.
— Ами тази? — Уолт й показа копие от вестникарска снимка на Керълайн Вета.
Жената тъкмо отпиваше от чая си с лед, когато застина в тази поза, вперила очи в снимката. Остави чашата, погледна към Уолт, а после пак към снимката.
— Не мога да кажа със сигурност… — повтори тя, далеч по-неубедително.
— Идвала ли е при г-н Уин?
— Не зная… — отвърна тя за пореден път. — Има… Винс има много приятели. Голяма част от тях са жени.