Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Но ви изглежда позната — притисна я Уолт.
— Да не е Керълайн? — попита жената.
— Тя е. — Шерифът се постара по лицето му да не проличи никаква реакция, но отвътре цял се тресеше от вълнение. Гуен й знаеше малкото име.
— Когато я познавахме, беше с различна прическа. А тази променя изцяло лицето й.
— Познавали сте я като приятелка на г-н Уин?
— По едно време идваше тук често. Това беше миналата година. Приключи около Коледа, струва ми се. Чухме какво й се е случило. Бедничката. Беше мило момиче. Хубава като картинка.
— Как бихте описали взаимоотношенията им? Топли? Враждебни?
— Като на всички други, предполагам. Ту така, ту инак… — Очите й блеснаха. — Нали не мислите, че…
Уолт запази лицето си безизразно.
— Винс? — Тя беше на ръба да избухне.
— Вие как смятате? Възможно ли е?
— Те идваха у нас на вечеря. На барбекю. Винс винаги беше толкова забавен. Какви истории разправяше само!
— Ами Керълайн?
— Керълайн умееше да се оправя с мъжете. Обичаше да флиртува. Беше привлекателна.
Тя го изгледа преценяващо и на него му се стори, че я видя да кимва лекичко, макар че можеше и да си го е въобразил. Вените на шията й едва забележимо се издуха.
— Въпросът, който трябва да бъде зададен — продължи Уолт, — е дали г-н Уин някога е избухвал в нейно присъствие. Споровете, които сте дочули, включвали ли са г-ца Вета? — Беше по-добре да остави разпита на Болд, но вече не можеше да отстъпи.
— Винс спори с всички, шерифе. Той си е конфликтен по природа.
— Включително и с г-ца Вета.
— Разбира се! Да. Те спореха. Винс никога не се е боял да заеме някаква позиция. Не се свенеше насила.
Отначало Уолт чу грешно думата. Стори му се, че жената казва „не се свенеше от насилие“. Трябваше му секунда, за да осъзнае какво изрече в действителност. А после още няколко, за да си събере мислите.
— Някога да я е удрял или заплашвал във ваше присъствие? И ви моля добре да обмислите отговора си.
— Винс заплашва всички — каза тя сухо. — Той ругае, хвали се и се заяжда с всеки, с когото пожелае. Такъв си му е характерът. Когато влезе в стаята, веднага го забелязваш. Някои хора просто са си такива.
— Нуждая се от прям отговор — настоя Уолт. — Керълайн Вета е била брутално пребита до смърт. Трябва да имате предвид това.
Сломена, Гуен Уолтърс се помъчи да спре треперенето на устните си. Тя сведе очи и кимна.
— Разбирам. Бедничката. — После поклати глава. — Но дали действително съм виждала Винс да я удря? Не. Нито пък съм го забелязвала да удря някого другиго. Никога.
— Обаче сте чували някои неща — предположи Уолт.
— Съседи сме. Съседите знаят много повече, отколкото трябва.
Тогава на Уолт му просветна, една мисъл го прониза като мълния… От самото начало бе подходил грешно. Уин знаеше за това семейство нещо, което те не желаеха да се разчува. Децата? Креватни тайни? Употреба на наркотици? Кой знае… Но тази жена имаше нещо за криене, също като съседа на Лиза, също като Уин, и не искаше да развърти кранчето, защото водата можеше да плисне и в двете посоки…
Тя стана от стола си, изведнъж коренно променена. Протегна му ръка.
— Шерифе.
— Тя е мъртва — напомни й шерифът.
— Не ви завиждам за работата. Ако се сетя за нещо, ще ви се обадя — изрече жената неубедително.
Те си стиснаха ръцете. Нейната бе студена и тя бързо я отдръпна.
Не размениха нито дума повече. Слънчевата светлина заслепи очите му, когато той пое към входната врата. Удиви се, че хората живеят по този начин.
Спря се на прага, обърна се и срещна погледа й. Не каза нищо, но и не помръдна. Времето се проточи.
— Не знам дали това ще ви свърши някаква работа, но отношенията между Керълайн и Винс изглеждаха по-скоро бизнес, отколкото удоволствие. Съпругът ми неведнъж се чудеше на глас дали тя просто не му е любовница, а не приятелка, ако разбирате за какво говоря…
— Момиче на повикване ли?
— Платена компаньонка. Когато бяха заедно, усещането бе различно. Това е всичко. Сякаш споделяха обща тайна, но не такава, каквато имат двойките. Не мога да го обясня.
— Мисля, че го обяснихте много добре — рече шерифът. И й благодари.
— Трябваш ми — каза Болд.
Двамата с Уолт разговаряха под баскетболния кош на Винс Уин.