Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Джарлаксъл нямаше намерение да се оплаква.
Ентрери не знаеше дали се предполага да се разхожда така свободно из коридорите на Ваасанската порта, но така и не се появиха стражи, които да му попречат. Нямаше някакво конкретно място, на което искаше да отиде, просто имаше нужда да се разходи, за да се отърси от безпокойството. Беше уморен, но никое легло не можеше да го подмами, защото знаеше, че в последно време никое легло не му е предлагало истинска почивка.
Така че продължи да върви, а минутите се нижеха.
Когато откри странична ниша с висока стълба, позволи на любопитството да го води и се покатери. Още коридори, празни стаи и стълби го посрещнаха отгоре и той продължи криволичещия си път през тъмните коридори на масивната крепост. Друга стълба го отведе до малка площадка и паянтова врата, ориентирана на изток. По краищата й блестеше светлина. Обзет от любопитство, Ентрери я побутна и отвори.
Почувства вятъра върху лицето си, докато се взираше в първите лъчи на зората, протягащи се от Ваасанската равнина и пълзящи по долините и върховете на Галенските планини, хвърлящи искрящи отражения върху планинския сняг.
Слънцето защипа по уморените очи на Ентрери, когато излезе и тръгна покрай парапета на Ваасанската порта. Спираше често, оставаше на място и се взираше, без да се вълнува от преминаващото време. Върхът на стената беше широк повече от двадесет стъпки в най-тясната си част и се простираше на почти два пъти повече площ на някои места. Оттук Ентрери наистина успя да оцени мащаба на огромната конструкция. На изток пред погледа на убиеца няколко кули се открояваха по протежението на стената и той забеляза подпрени или седящи случайни стражи. Все още нямаше признаци, че не трябва да е тук. Ентрери се махна от площадката и тръгна по протежението на Великата стена, на височина четиридесет или петдесет стъпки над пущинаците, простиращи се на север. Очите му останаха съсредоточени предимно в тази посока, като рядко се отклоняваха на юг към дългата долина, преминаваща между величествените Галенски планини. Можеше да види палатките, пръснати из Скиталческата равнина, дори своята, и се зачуди дали Джарлаксъл не се е върнал там, но след това прецени, че е много по-вероятно Елъри да му е предложила по-уютна обстановка.
Странната двойка не се задържа в мислите му повече от юга. Северът прикова вниманието и очите му там, където Вааса се разпростираше като сплескан гниещ труп. Той зави в тази посока и се приближи до високата до кръста стена покрай ръба, така че да има по-добра видимост към Вааса, пробуждаща се под утринните лъчи.
Ентрери виждаше красота, първична и студена, камъни с остри ръбове, островърхи скелети на отдавна мъртви дървета и меките всмукващи тресавища. Поразена от война, разкъсвана от маршируването на армии, изгорена от огньовете на магьоснически заклинания и драконов дъх, самата земя, душата на Вааса, бе оцеляла.
Беше поела всички удари, бури и тъпчещи ботуши, и бе излязла нещо повече от преди. Толкова много от жителите й бяха загинали, но Вааса бе оцеляла.
Ентрери подмина един страж, подпрян на северната стена и потънал в дрямка. Мъжът го погледна с леко любопитство, после кимна, когато убиецът мина покрай него.
На известно разстояние напред Ентрери спря разходката си и се обърна изцяло, за да наблюдава севера, подпирайки ръце на високата до кръста стена, която преминаваше по протежението на портата. Погледна към Вааса със смесица от привързаност и самоненавист — сякаш гледаше в огледало.
— Смятат, че си мъртва — прошепна той — защото не виждат живота, който изобилства под блатата и камъните ти, във всяка пещера, пукнатина и кух пън. Смятат, че те познават, но не е така.
— Говориш на земята? — долетя познат глас и Ентрери откри, че този момент на съзерцание му е откраднат от приближаването на Джарлаксъл. — Смяташ ли, че те чува?
Ентрери огледа приятеля си за момент, енергичността на походката му, капчиците влага под периферията на широкополата му шапка, тихото спокойствие, прозиращо зад обичайното му въодушевено изражение.
Нещо не беше на мястото си, осъзна Ентрери, преди дори да забележи, че в кръчмата превръзката на Джарлаксъл бе на другото му око.
Ентрери можеше лесно да предположи маршрута, който в крайна сметка е довел Джарлаксъл до върха на стената и едва тогава осъзна, че са изминали няколко часа, откакто остави приятеля си в „Калните ботуши и кървавите остриета“.