Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Рафаела оправи завивката, приглади чаршафа и спря. Палина замръзна в очакване. Ето, леко проскърцване — Рафаела се навежда напред. После тихи стъпки, отдалечаващи се по мокета. Светлината от коридора изчезна с последното щракване на вратата.
Тишина. Палина се обърна предпазливо. Вратата беше затворена. „Най-после! А какво беше това накрая?“ В полумрака на стаята очите й веднага намериха отговора: до леглото една до друга стояха пантофките на Баби. Рафаела ги беше подредила така — готови утре да поемат топлите крачета на дъщеря й.
„Дали и майка ми би направила същото? Не. Нямаше да се сети.“ — Понякога вечер Палина лежеше будна и чакаше някой да я целуне за лека нощ. Напразно. Чуваше как стъпките минават покрай вратата й и продължават нататък, а после спалнята се затваря и всички надежди изчезват. Остана неподвижна, усети странна тръпка — това беше обичта й към себе си. „Не, не искам Рафаела да ми е майка. И между другото — кофти парфюм. Прекалено сладникав.“
Степ се появи на черния път. Като стигна до мястото, където беше оставил Баби, удари спирачката и зад него се вдигна облак прах. Наоколо нямаше жива душа. Той натисна клаксона и изключи двигателя. Звукът отекна в полето.
— Баби!
Никакъв отговор. Беше изчезнала.
Изведнъж чу шумолене вдясно. Идваше иззад една пробита ограда.
— Тук съм.
Степ погледна между дъските и в пролуката се показа малка нежна ръка.
— А, ето те! Помислих, че си намерила някой да те закара до вкъщи.
— Да, само дето не съм намерила!
— И какво правиш там? Хайде, идвай.
— Страх ме е.
— От какво?
— От едно голямо куче.
— Няма никакво куче!
— Преди малко беше там.
— Добре, но сега го няма. Значи или излизаш оттам, или си тръгвам и те оставям сама.
— Не мога да изляза.
— Защо не можеш?
— Срам ме е да ти кажа.
— Абе ти в ред ли си? Паля и тръгвам!
— Добре, излизам! Обаче обещай да не се смееш. — Ръцете й се провряха в пролуката, като внимаваха да не се одраскат. Едно приглушено „Ох!“ подсказа, че не са внимавали достатъчно.
Степ се усмихна. Тогава тя се появи над оградата и се спусна от другата й страна.
Фарът на хондата я освети от глава до пети.
— Какво си направила?!
— Прескочих оградата.
— И се овъргаля в калта?
— Де да беше кал… Тор!
Той избухна в смях:
— Тор?! Не е истина!
— Обеща да не се смееш!
— Ей, чакай малко! Какво правиш?
— Какво правя — качвам се!
— С тия дрехи ли ще се качиш на мотора ми?
— Ами какво да направя, да ги съблека ли?
— А, не знам. В тоя вид забрави да те карам. Сериозно говоря! Ако искаш, ще ти дам якето да се покриеш, но махни тия дрехи. Ако не, твоя работа, но няма да те кача.
Баби почервеня от яд. Блъсна го и се скри зад гърба му.
— Обаче само смей да се обърнеш!
— Добре. Кажи, като си готова, за да ти дам якето.
Тя започна да се съблича.
— И не се обръщай!
— Кой се обръща?!
Наведе се да си събуе обувките. В този миг Степ светкавично наклони страничното огледало. Баби се изправи. „Добре. Не се е обърнал.“ В отражението блесна сутиенът й от прозрачна дантела, кожата на ръцете й беше настръхнала.
— Хайде, действай, писна ми да те чакам!
— Почти съм готова.
Разкопча дънките си и ги смъкна до глезените. Гладките й бедра се оголиха, огрени от нощната светлина.
— You can leave your hat on… — затананика Степ, имитирайки гласа на Джо Кокър.
Баби се извърна рязко и очите им се кръстосаха в огледалото.
— Ах ти, копеле мръсно!
— Е, не съм се обърнал, нали?
Тя се освободи бързо от дънките си и скочи на мотора зад него. По раменете му, по шията и гърба му се посипа дъжд от юмручни удари.
— Стига, стига! Какво толкова съм направил? Хвърлих един поглед, но не съм се обръщал, нали? Ей, спри се, защото няма да ти дам якето!
— Ако не ми го дадеш, ще си взема дънките и ще ти ги размажа по лицето, искаш ли да видиш?
— Добре де, хайде, успокой се. Ето, давам ти го.
Баби облече якето и го придърпа надолу. Резултатът не беше окуражаващ — двата й крака останаха голи, виждаше се и ръбът на бикините й.