Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Чу се ново изсвирване, много по-продължително. „Какво става?“ Всички се разбягаха. Екнаха сирени, появиха се полицейски коли. „Само това липсваше! Къде ми е веспата?“ Наоколо тичаха момичета и момчета, някои викаха, други се блъскаха, трети падаха. „Ето я!“ Видя скутера си само на няколко крачки… и неочаквано някой я спря. Хвана я за косата, блъсна я силно и я събори по очи. Ченге! Баби извика от болка, няколко руси кичура се откъснаха от главата й.
Изведнъж хватката се отпусна, силен ритник в корема прегъна полицая на две и го принуди да изостави плячката си. Степ! Той помогна на Баби да стане, качи я на хондата и потегли с пълна газ.
Една от патрулките го последва.
Минаха без усилие между спрените полицейски мотори. Няколко фотографа, предупредени за акцията, бяха пристигнали да я заснемат на място. Един полицай размахваше палката си. Бляскаха полудели светкавици. Степ изключи фара и полетя към площад „Ирнерио“, а патрулката се понесе след него. „О, не! Това е по-лошо от гонката!“ Завиха наляво по улица „Дел Казалето“.
— Скрий номера!
— Какво?
— Покрий последната цифра от номера!
Баби придвижи крака си назад.
— Не мога!
— За нищо ли не те бива?! Добре, зарежи!
Той ускори и зави надясно. Задното колело се хлъзна и изсвири.
— Спри! — кресна Баби.
— Шегуваш ли се! Ако ни хванат, ще ми конфискуват мотора!
Движеха се със сто и осемдесет, но сирената ги застигаше. Баби си спомни думите на майка си: „Да не си посмяла повече да се возиш с това момче! Гледай го как кара! Опасно е!“ Да, права беше. Майките винаги са прави.
— Спри! Не ми се умира! Вече си представям какво ще прочета утре във вестниците: „Младо момиче загива, преследвано от общинската полиция.“ Спри!
— И как ще прочетеш вестниците, ако умреш?
— Спри ти казах! Страх ме е! Тия може да стрелят!
Тогава той свърна наляво и излезе на един пуст път в полето. Виждаха се няколко вили с високи зидове и една дървена ограда. Моторът спря.
— Слизай. Чакай ме тук и не мърдай. По-късно ще се върна да те взема.
Баби послушно скочи от мотора и Степ потегли с пълна скорост.
Съвсем навреме! Патрулката отново се появи и като свистеше с гумите си, догони малкия червен стоп в далечината.
24.
Поло спря пред бариерата. Палина слезе от мотоциклета и отиде при портиера.
— Извинете, Баби прибра ли се?
Фиоре, полузаспал, в първия миг не можа да я познае.
— А, здравей! Не, няма я Баби! Видях я да излиза с моторетката…
Тя се върна при Поло:
— Това е, нищо повече не може да се направи.
— Не се притеснявай, нали е със Степ. Ще видиш, че след малко ще си дойде. Искаш ли да остана с теб?
— Не, ще се кача горе. Ако стане нещо, може да се обади вкъщи.
Поло включи двигателя. Палина се затича към входа, мина под бариерата и се отдалечи нагоре към сградите, после се обърна. Поло й помаха, тя му изпрати една въздушна целувка и изчезна по стълбите. Повдигна изтривалката и намери ключа.
В коридора се чуваше глас. Беше Дани, говореше по телефона.
— Хей, къде са вашите?
— Ти пък какво правиш тук?
— Отговаряй, къде са?
— Излязоха.
— Добре. Затваряй бързо, телефонът трябва да е свободен.
— Но аз говоря с Андреа! А сестра ми къде е? Излезе да те търси и…
— Затваряй, защото Баби може да се обади. Когато я видях за последно, беше на мотора зад Степ и ги преследваше една полицейска кола.
— Не-е-е! Супер!
Цареше тишина. Ниски сиви облаци се носеха по безлунното небе. Далечна лампа мъждукаше над високия зид на една къща.
Баби пресече улицата. Беше трудно да се върви по този неравен паваж. Направи няколко крачки. Отдалеч се чуваха шумовете на полето. Удари я остра миризма на тор. Лек ветрец люлееше вейките на дърветата. Чувстваше се сама и изгубена, този път истина се страхуваше. „Кой знае какво е станало с онова момиче… Ами Балетиста? Той се изправи, сигурно нищо му няма. Къде ли е Степ сега? Дали се е измъкнал? Не за друго, а защото не ми се иска да вися тук до утре…“
В далечината изцвили кон. Баби тръгна към лампата. Вървеше бавно покрай зида, като внимаваше къде стъпва. „Ами ако има змии? — В ума й изплува стар спомен от учебника по биология: нощем змиите не излизат от дупките си. — Да, но плъховете излизат! Наоколо сигурно гъмжи от плъхове! Те нападат хора и хапят! Не, това са градски легенди… — Спомни си за някой, приятел на някой друг, който бил ухапан от плъх и умрял. — Лепто не-знам какво си. Ужас. Да й се не види на тая Палина!“