Три метра над небето

Баби се обърна към нея и я повика шепнешком.

— Какво?

— Внимавай, днес ще те изпитат по старогръцки!

— Знам! — Тя показа книгата пред себе си, беше гръцка граматика. — Преговарям…

Това едва ли щеше да й помогне, по-добре да беше слушала в часа по религия, защото само чудо можеше да я спаси.

Звънецът удари. Младият свещеник си тръгна, отнасяйки куфарчето си от мека кожа. Походката му приличаше на изповед…

— О-о, Баби!

— Палина! Как си?

— Добре, с един литър кръв по-малко.

— Ей, вярно! Какво стана с изследванията?

Палина нави ръкава на синята си блузка.

— Гледай тук. — Показа й една окървавена лепенка. — И това не е всичко! Ако знаеш тоя колко време ми търси вената… Нащипа ме, уж за да се покажела. Нарочно го прави, мрази ме! Винаги ме е мразил тоя лекар. И после като се разприказва — не млъква! За да не мисля за иглата. Имала съм кралски вени, трябвало да съм принцеса. Накрая — бам! Заби я и аз го напсувах, а майка ми ми обърса един шамар. Когато човек го е страх, му трябва тишина, те не знаят ли? И зъболекарят ми е същият. Като си тръгвахме, оня изтърси: „Едно е сигурно, госпожо, с тези вени дъщеря ви трудно ще се дрогира.“ После тя ме заведе в „Еуклиде“ и ядох торта, много яка. Ей, ти получи ли ми пакета?

— Да, супер си! Много мерси.

— Абе вашият портиер винаги ли държи да знае какво има вътре? Нали не е изял кроасана?

— Не-е-е.

— Простено ли ми е вече?

— Почти.

— Как „почти“? Два кроасана ли искаш?

— Не, искам да ми намериш веспата до довечера.

— Къде ще я търся?! Кой знае кой я е взел, аз какво да направя…

— Ти винаги знаеш всичко, нали си „жената“ на Поло. Когато баща ми се прибере, моторът трябва да е в гаража.

— Ломбарди! — подвикна Джачи на влизане. — Седни си на мястото, ако обичаш.

— Да, госпожо, само питах какво са правили по религия.

— Съмнявам се.

Палина си вдигна чантата, но Баби я спря.

— Хрумна ми нещо. Не е задължително да я търсим, поне засега.

— Е, слава Богу! И какво ще правиш, като се върне баща ти?

— Ще сложим твоята веспа в гаража.

— Моята?!

— Той няма да забележи.

— Ама аз…

— Ломбарди!

Палина не успя да отговори.

— Тая лекция по религия трябва да е била много интересна! Я ела тук и ми дай извинителната бележка.

Палина хвърли последен поглед към Баби:

— После ще говорим.

Джачи прочете бележката и я подписа.

— А, добре, била си на изследвания. На тебе трябва да ти прелеят мозък, а не да ти вземат кръв.

Подмазвачката Катинели веднага се разсмя, но беше толкова тъпа, че дори Джачи се подразни от престореното й задоволство.