Три метра над небето

Степ прескочи оградата и прекоси парка. Приближи се до прозореца, щората беше вдигната. Почука с пръсти по стъклото. Светлото перде се отмести и в полумрака блесна усмихнатото лице на Мадалена.

— Здрасти, какво стана?

— Не питай, погнаха ме ченгета.

— Всичко наред ли е?

— Да, май не ми записаха номера.

— Угаси ли фаровете?

— Естествено.

Мадалена се отмести и Степ влезе в стаята й.

— Тихо. Нашите току-що се върнаха.

Тя заключи вратата, скочи обратно в леглото и се пъхна под чаршафите.

— Бр-р-р, студено!

Усмихна му се. Съблече си нощницата и я пусна на пода. Малките й съвършени гърди светлееха в полумрака.

Степ свали якето си. За миг му се стори, че усеща дъха на полето — малко странен, примесен с парфюм. Легна до нея. Прегърна я силно. Дланите му погалиха гърба и бедрата й, тръгнаха нагоре и се мушнаха между краката й. Мадалена го спря, намери пипнешком касетофона, превъртя някаква касетка и натисна Play. Целуна го страстно. Из стаята се понесоха ниските тонове на 77 sposerô perché10. Ерос нежно пригласяше на въздишките им… После Мадалена се усмихна и почти прошепна сред свежото шумолене на чаршафите:

— Това е един от случаите, в които е много важно човек да знае как да се движи.

— Точно така.

„Без съмнение, това е Жената!“ — помисли си Степ. После изведнъж си спомни за парфюма, който усети по якето си. Caronne. Знаеше чий е. И вече не беше чак толкова сигурен.