Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Отляво нещо прошумоли. Баби спря. Тишина. Изпука счупен клон. Някой хукна задъхано през шубраците. Обзе я паника. Стоеше неподвижно насред тъмната улица и не знаеше какво да прави.
Тогава в мрака изникна голямо куче, лаят му отекна страховито над пустите хълмове. Баби се обърна и си плю на петите. Подхлъзна се и почти падна на паважа, но продължи да тича. Не виждаше нищо, знаеше само, че кучето е зад нея. Стигна до една ограда, намери пролука, провря едната си ръка, после другата, намери опора и прескочи.
Спаси се на косъм! Кучето тичаше напред-назад и напразно търсеше начин да се добере до нея.
Баби се размърда, беше затънала в нещо топло и меко, което се стичаше бавно по изтръпналите й ръце. Понечи да се измъкне, спъна се и залитна. „Е, по-добре в калта, отколкото в устата на тоя звяр!“ След секунда я блъсна сладникав аромат. Тя подуши дланта си и по гърба й полазиха тръпки.
Тор!
Палина открехна входната врата и я задържа, за да не се затвори. После вдигна изтривалката и върна ключа на уговореното място.
От завоя изскочи един мерцедес 190. Родителите на Баби!
— Дани, бързо! Вашите идват!
Даниела ровеше в хладилника, както винаги в два часа през нощта. Този път остана гладна. Стрелна се към леглото си и замря.
Палина влезе в стаята на Баби. Събу си обувките и ги скри зад пердето, спусна щората и се пъхна под завивките. Сърцето й биеше силно. Ослуша се. Чу рулетката на гаража, която се спускаше. В полумрака видя униформата на стола — Баби я беше приготвила, преди да излезе. „Горката, тоя път наистина нагази в лайната!“ — прошепна Палина.
Идея си нямаше колко е права.
25.
Степ се спускаше бясно по улица „Грегорио VII“. Мина пред магазин Samoto — точно там, откъдето беше купил своята хонда. Прелетя пред Gregory. Асфалтът свърши, нататък имаше само паваж. Ускори, погледна към светофара и се шмугна в тунела. След него влезе патрулката, сирената изрева мощно и звукът се блъсна в заоблените стени. Синята светлина се разпръсна. След секунда Степ изхвръкна навън, наби спирачка, зави надясно и се спусна по булеварда, който вървеше успоредно на Тибър. Даде газ и задмина в слалом две-три коли, после превключи на трета.
Полицейската кола продължаваше да го следва, като поднасяше опасно ту наляво, ту надясно. Пресече кръстовището на червено. Стигне ли до площад „Трилуса“, е спасен! Даде газ и моторът се изстреля напред. Мина на косъм между вратите на две коли. Ченгетата ги изпревариха отдясно и се качиха на тротоара. Степ отново ускори. Престрои се в най-лявото платно и пое по уличката срещу фонтана. Провря се между ниските мраморни колони и чу как патрулката удря спирачки.
„Успях!“ Група младежи се изкачваха бързо по тесния тротоар. Степ се шмугна между тях и излезе от другата страна на булевард „Лунготевере“. Зави наляво и погледна в страничното огледало. Всичко беше спокойно. Включи светлините и пое дълбоко дъх. Пак му се размина, сега оставаше само да се върне за Баби… Реши да заобиколи — този път не искаше да рискува. Баби можеше да почака, беше на сигурно място.
Клаудио отвори хладилника и си наля чаша вода, а жена му отиде да види децата. Винаги ги целуваше за лека нощ — просто, за да е сигурна, че са се прибрали. Тази вечер въобще не смятаха да излизат, но кой знае, най-добре е да провери.
Влезе в първата стая. Протегна ръка към шкафчето, а с другата се опря на стената, после се наведе напред и докосна с устни бузата на Даниела. Спеше. Рафаела се отдалечи на пръсти и затвори вратата. Даниела се обърна полека и напрегна слух.
Палина видя ъгълчето светлина, което бавно се очерта на стената. Сърцето й заби лудо. „И сега, ако ме разкрият, какво ще им кажа?“ Лежеше неподвижно, мъчеше се да не диша. Звънна шум от бижута. „Сигурно е майката на Баби!“ Долови парфюма й. „Аха, тя е!“ Задържа дъха си и получи нежна целувка по бузата. Всички майки са еднакви — грижовни и добри. Но дали и дъщерите си приличат? „Ох, дано!“ В този момент не й се искаше нищо друго, освен да прилича на Баби.